Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Данък добавена стойност и износът на софтуер

22.01.2007
Оцени тази статия:

Според сега действащите разпоредби на закона за ДДС, когато прехвърляте интелектуална собственост, например софтуер, "мястото на изпълнение [на сделката] е мястото, където се намира седалището или обектът на получателя". Това означава, че в случая няма износ. Такъв е недвусмисленият прочит на чл. 22, , ал. 1, т. 5, б. "а".

На практика това означава, че създаването и продажбата на софтуер и още седемнадесет други стопански дейност не попадат под действието на закона за ДДС и не могат да получат обратно данъка, който е платен, осигурявайки вложенията в съответната дейност. Става дума преди всичко за електричество, компютри, офис оборудване и лицензиран софтуер.

Софтуерните фирми, а също и тези в електрониката, особено по-големите и работещи за претенциозни външни пазари, смятат, че те би трябвало да могат да получават обратно 20 на сто от стойността на продажбите за своите клиенти. Ние не смятаме, че фирмите в електрониката попадат под действието на чл. 22, ал. 1 от този закон. Не искаме да обсъждаме и всекидневните очевидности на справедливостта, смисъла на термините "износ", "прехвърляне на права", "стопанска дейност" и "сделка". Смятаме, че е крайно наложително обаче да се обсъдят възможните решения на казуса, техните условия и последици.

Правно-технически решенията на случая със софтуерните фирми са елементарни и има две възможности:

А) признаването на софтуерния продукт за стока и

Б) промяна в тълкуването на мястото за изпълнение на територията на страната, т.е. на продавача.

При вариант "А", терминът "място за изпълнение" почти автоматично получава нужното тълкуване.

Защитавайки тези решения, износителите на софтуер не смятат за нужно да обсъждат условията за прокарване на тези решения. Те са на мнение, че това е работа на данъчните власти.

Според нас, има технически условия за недвусмислено доказателство, че софтуерният проект е предмет, например ако авторът го подписва с електронен подпис. Затова посочените по-горе законодателни решения могат да бъдат приети и биха имали смисъл както за фиска, така и за фирмите, ако са налице следните обществени условия:

1) Приходът от продажбите се връща в страната;

2) Той се записва като доход на лицата (били те физически или юридически);

3) Тези лица плащат съответния подоходен данък.

Смеем да твърдим, че тези идеални условия не са просто неизпълними. Те биха довели до значително свиване на свободата на софтуерните фирми, до по-малко чуждестранни инвестиции в отрасъла и до зависимост от усмотрението на данъчната администрация, която би била в правата си да тълкува дали горните условия са били налице.

Позиция на Владислав Христозов, V&V Hristozov MLC (vv@bol.bg): Напълно приемам мнението, че общественият интерес изисква софтуерните фирми да могат да си връщат ДДС. Тази теза отдавна се застъпва и от нашата консултантска фирма, която беше наета от предишното ръководство на БАИТ да подготви предложения за промени в ЗДДС в този смисъл. Във връзка с това възлагане направихме подробен анализ на проблема и стигнахме до извода, че обявяването на софтуера за стока не е подходящо по две "фундаментални" причини:

1. Това не е вярно и влиза в директно противоречие с началните думи на практически всички лицензионни договори за най-масовия софтуер. В едни или други вариации те гласят - "Това е лиценз, не е продажба". ЗАПСП ясно определя, че софтуерът се ползва само с разрешение на носителя на авторски права и че това разрешение се дава с договор за използване (а не с продажба на някаква стока).

2. Дори да допуснем, че само за нуждите на закона за ДДС софтуерът бъде приравнен към (а не обявен за) стока, то тогава възниква друга опасност за накърняване на обществения интерес - при "покупка" на софтуер във вид само на лиценз (без носител, каквато е масовата тенденция в момента например за Open License Program или Open Subsription License на Microsoft и други Open програми на различни фирми) ще възниква задължение дори при директен внос да се плаща ДДС на митницата. Като имаме предвид, че обема на внасяния софтуер значително надвишава обема на изнасяния, то очевидно вариантът "софтуер равно на стока" не е добър за потребителя.