Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Данъците в правителствената програма за управление

16.12.2006
Оцени тази статия:

Данъците и данъчното бреме са много важни фактори за икономическото развитие. Колкото по-ниски са данъчните ставки, особено по преките данъци, толкова по-бързо се развива икономиката и съответно нарастват доходите и благосъстоянието на гражданите. По тази причина е интересно да разберем какво мисли да направи правителството по тази тема и какво е записало в своя проект за програма за управление.

Най-общото послание на правителството е обещанието за “ Оптимизиране и развитие на данъчно осигурителната система. ” То може да се тълкува по различни начини, така че не ни казва много само по себе си.

По-конкретна информация за правителствената данъчна политика можем да открием в следните намерения:

Запазване на прогресивното данъчно облагане върху доходите, непокачване на сегашните ставки на данъка върху общия доход и намаляване на техния брой. Въвеждане в пълен обем на семейното подоходно облагане.

От тук разбираме, че няма да се намалява данъкът върху доходите , той също така няма и да се увеличава. Вероятно ще се върви към намаление на броя на ставките, което означава оплоскостяване на данъка, но в същото време ще се запазва прогресивното облагане, което означава точно обратното. Семейното подоходно облагане, което се обещава, не води до повече икономически стимули или ефективност, нито пък ще увеличи доходите на най-бедните /защото те плащат нулев или почти нулев данък върху доходите/. Като цяло, данъкът върху доходите ще остане същият.

В проектодокумента на правителството виждаме следния абсурден текст:

Прогресивното данъчно облагане създава условия за по-ниска данъчна тежест за средната класа, която е гръбнака на икономиката, като е ключово и по отношение на социалната отговорност към най-ниско доходните групи на населението.

Ако погледнем графиката на данъчно-осигурителното облагане, ще видим, че сегашното прогресивно данъчно облагане води до това, че средната класа носи най-висока данъчна тежест в България. И именно то най-много страда от прогресивния данък. По тази причина е абсурдно да се защитава прогресивният данък с някаква полза за средната класа.

По отношение на корпоративните данъци имаме следните заявления:

Правителството се ангажира за запазване на максималната ставка на корпоративните данъци на сегашното ниво.

При наличие на фискални възможности ще бъде въведена нулева ставка при облагане на реинвестираната печалба.”

Първото обещание – че няма да се намаляват корпоративните данъци повече не е насочено в положителна посока, защото точно корпоративните данъци са обект на най-силна международна конкуренция. В същото време, този данък има и силно влияние върху инвестициите, производителността на труда и сивата икономика.

Второто обещание – за нулева ставка за реинвестираната печалба е по-оптимистично, но то е условно – според фискалните възможности. След като през следващата година най-вероятно ще има бюджетен излишък можем да приемем, че ще има фискални възможности за нулева ставка. Дали това ще е тълкуванието и на правителството е трудно да се каже.

За осигуровките правителството мисли следното:

“Провежданата от правителството последователна политика за намаляване на осигурителната тежест ще способства за облекчаване на условията за бизнеса, за стимулиране на разкриването на нови работни места и за намаляване на сивия сектор на икономиката.”

Последователна политика за намаляване на осигуровките вероятно означава, че правителството ще продължи намалението на осигурителната тежест, което започна с предложението за Бюджет 2006. Ако това наистина е така, перспективите в тази област са добри. В противен случай осигуровките в България ще си останат сред най-високите в Европа.

Местни данъци :

“Предоставяне на права на общините да определят размера нa местните данъци, както и вида и размера на местните такси, заедно със съответстващите отговорности.”

Децентрализацията на решенията към общините е положителна стъпка, защото най-добри решения са вземат на ниско ниво. Най-оптималните решения се вземат от самите хора за техните собствени пари, най-неефективни решения се вземат от централната власт за чужди пари. Общините, като по-близо до хората, би трябвало да се очаква да вземат по-ефективни решения.

Общо данъчно бреме

Правителството предвижда преразпределение до 40% от брутния вътрешен продукт през бюджета. Това е обещание, което трудно ще се спази при очаквания бюджетен излишък още през 2006 година. Дано през следващите години наистина данъчното бреме да спадне под 40% от БВП /а ако се намали до 30-35% можем да говорим за успех/.

Какво показват тези обещания на правителството?

Отговорът е труден за дефиниране, защото има прекалено голяма условност в тях. По-добрият вариант е правителството да се обвърже с категорична позиция за намаление на един или два данъка вместо навсякъде да се поставя всичко под условия. Все пак бюджетът е израз на волята на правителството. Ако то има желание да намали данъците, може да го направи. Ако не иска, винаги може да намери оправдание.

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).