Данъците в периода на разцвета на Антична Гърция

Древните гърци са смятали, че данъчното облагане е показател за равнището на свобода във всяко общество. "Тиранин" първоначално означава "управител, който въвежда облагане на дохода (преки данъци)". "Тираницидийството", т.е. покушението срещу живота на тиранин, и в Древна Гърция, и в Рим било почти винаги оправдавано и от съдилищата, и от общественото мнение. А "филантроп" (обичащ човека, човеците) се употребява първо в смисъл на "владетел, който намалява или опрощава данъците".

Логиката на тази словоупотреба е очевидна: уважението към частната собственост е основа на свободата, данъчното облагане е изземване на част от нея; когато тази част е неприемливо голяма по размер, общественото положение на отделния човек се доближава до това на роба.

Днес това е лесно да се каже, но на практика предотвратяването на подобно развитие на данъчната система е доста трудно. Ето защо си струва да се разгледа почти уникалният опит на антична Гърция в уредбата на данъчното облагане. Всъщност това е период (от средата на VІ до средата-края на ІV век пр.н.е.) на разцвет на тази култура и на отбранителния съюз на Атина и Спарта и други по-малки градове държави.

Типове данъци, ставки и справедливост
1. Това е система на косвените данъци, доходите на отделните хора не се облагат пряко. На облагане подлежат различни търговски дейности – продажбите, вноса, използването на обществени (градски или на съюза на полисите) съоръжения: сухоземни и морски пътища, мостове и пристанища. Облагането се оправдава с разходите за поддържането на тези съоръжения. Например пристанищната такса (данък) е 2 %, защото военни кораби патрулират по морските пътища, пазейки търговците от пирати. Когато пиратите се активизирали, данъкът се покачвал временно дори до 10%. Освен това има облагане за провеждане на търгове, притежание на роби и недвижими имоти (сгради, къщи)[1] и ползването на страноприемници. Разрешаването на спорове в съда също се заплащало.

2. Традиционно общата ставка е била около 2 на сто от продажбите. За някои отделни стоки, например виното, тя е била около два пъти по-висока. Такъв или по-висок е и данъкът върху някои професии – проституция, гадателство и медицина.

3. Освен това съществува и всеобщ данък извънредно положение (eisphora), с който се финансирало воденето на война. Древна Гърция изглежда е единственото държавно устройство, успяло да ограничи извънредното облагане до времетраенето на повода, заради който е наложено. Това се дължи на политическото устройство и статус на данъчната служба. (Виж по-долу.)

4. Поради облагането на вноса, пристанищата и пр. данъците се събирали в не малка степен от стопанската дейност на чужденците. Съдилищата – доколкото може да се устави днес – и законите обаче са третирали и местните и чужденците еднакво.

5. Глобата за неплащане на данъци е равна на десетократния размер на неплатения данък. 50% от глобата отивали за този, които е информирал. Към чужденците се прилагала и конфискация на стоката.

Политическите и исторически основи на системата
1. Погрешно е да се смята, че всички тирани в антична Гърция са били едва ли не човекоядци. По-често те са политици, които са имали добри намерения. Именно такъв един политик е Пизистрат, именно неговото управление (660-627 пр.н.е.) мотивира данъчните реформи, които са в основата на три-вековния възход на гръцките градове държави, предвождани от Атина.

След успехи на бойното поле Пизистрат узурпира властта, като преди това обявява се за благодетел на бедните, привърженик на равенството и на демократичната конституционна уредба. Той изгонва богатите аристократи от Атина и въвежда 10% данък върху дохода на всички възрастни. Тази ставката е обща политика за много тирани преди и след Пизистрат. Смята се, че иммено Пизистрат въвежда 10-процентния данък-реколта за васалните на Атина градове.[2] С приходите финансира водоснабдителната система, обществени библиотеки и здания и минава за покровител на изкуствата.

2. След Пизистрат настъпват няколко важни промени. Първата е, че се премахва данъкът от 10% на глава за свободните граждани (но не и за чужденците). Второ, посочените по-горе ставки на косвените данъци биват фиксирани за дълъг период от време и прилагани спрямо всички.

Трето, покрай данъка "ейсфора" се развива система за събиране на данъци, която е доста рационална и евтина. За да се събере този данък, градът се разделя на сто равни части с еднакъв брой жители. Те избират старейшина и двама заместници и всеки гражданин заявява пред тях богатството си, включително доходите за определен период време напред. Старейшината и подгласниците му преценяват общата сума и я внасят от своите доходи в хазната. След това те събирали тези средства от своите избиратели.

3. С времето тази система на извънредния данък се превръща в служба за частно събиране на данъци от името на града-държава. Тези частни събирачи на данъци добиват това право чрез публичен търг. Понякога това са били отделни търгове за отделни типове косвен данък (пристанища, оборот, пътища, страноприемници и пр.). За да работи системата, възниква стопанската и счетоводна отчетност. За цялата история на антична Гърция няма запис, който да показва, че частното събиране на данъци е довело по по-малко приходи или злоупотреби със службата. При управленията на тираните, частното събиране на данъци обикновено е било заменяно от държавна данъчна администрация.

Скритата "прогресивност" на древногръцката система
Тя се състои в обстоятелството, че при тази уредба, ако не произвеждаш и не продаваш нищо, то и не плащаш нищо. Всъщност дребните фермери и бедните не плащат данъци. Те не плащат и "ейсфора" (защото избраните събирачи на този данък няма как да си съберат обратно предплатените средства).

Всъщност справедливостта на системата идва от това, че фиксираният за години напред данък се прилага еднакво към всички и онези, които произвеждат и продават повече – плащат повече данъци.

Но не данъците финансират големите, останали в историята на архитектурата, обществени сгради и проекти. Това става чрез богослужението и престижа да участваш във важни начинания. Знаменитите антични храмове и непобедимия атински флот, осигурявал с векове сигурността на морските пътища, са били изцяло или почти изцяло финансирани от дарения. Богатството в антична Гърция означава и отговорност.

Вместо заключение
Всичко това не би работило, ако в периода, за който говорим, в Атина не е имало добри закони и съдилища, защитаващи частната собственост, здрави пари, сигурни сухоземни и морски пътища и ниски данъци. Ако за някаква съвременна икономика трябва да състави рецепта за продължителен разцвет и благоденствие, тя едва ли ще включва нещо повече от тези четири елемента.

(Красен Станчев)

–––––––––––––––––––––––––––

[1] Собствеността върху земя не се облага с данъци за местните лица, главите на домостопанствата (ойкосите), които са граждани на града-държава. Те рядко са облагани с каквито и да са преки данъци. Вероятно най-честта форма на данъчна измама в древна Елада е доказването на произход от баща и майка, които са граждани, т.е. нещо като фалшифициране на свидетелство за раждане.

[2] Той едва ли бил изчисляван според действителната реколта, а по-скоро е бил нещо като норма добив от определена площ. Вероятно е също, че оценките на тези норми да са били занижени и фиксирани за дълги периоди от време, за да бъде възможно събирането.