Данъците в международно сравнение: България на фона на останалите страни от “Нова Европа”

Като най-голям успех в данъчната си политика правителството на НДСВ изтъква намаляването на ставката за корпоративния данък до 15% и максималната ставка по личния данък до 24%. За един мандат това може да изглежда много, имайки предвид стартовите условия през 2001 г. Но има и друг начин за оценка на политиката – не исторически, а сравнителен. Тези, които взимат инвестиционни решения в глобален план, могат (и трябва) да избират накъде да насочват капитала. Те по необходимост разглеждат данъчната тежест в различните държави в сравнение. Не е задължително това да са "чужди инвеститори" за България – вече имаме достатъчно свидетелства, че български предприемачи избират да вложат капитала си в други страни, като част от обяснението се крие в тежестта на облагането.

Международни сравнения могат да се правят по много показатели за публичните финанси. От гледна точка на средата за правене на бизнес трябва да разгледаме както общата тежест на фиска, така и пределните ставки на преките данъци – тези, които пряко отнемат разполагаем доход от предприемачи и работници. Подреждайки страните от ЦИЕ според общата данъчна тежест разбираме, че изказванията на представителите на българското правителство, че "България е сред страните с най-ниско облагане от новите членове на ЕС" са просто далеч от фактите. С обща тежест през 2002 г. от 39,4% (за тази година вероятно ще е над 40%) България е с по-ниско бреме единствено от Словения. Средната тежест за региона е около 34,5% през 2002 г., като това не отчита радикалните данъчни промени в Словакия, Полша, Литва и Латвия от миналата година. Българската държава преразпределя по-скоро подобно на старите членове на ЕС (с около 40,4% данъчна тежест), отколкото като новите членки и преки конкуренти за привличане на инвестиции. През 2005 г. не очакваме значителна промяна на общата тежест, и така България остава в дъното на "класацията" за преразпределителната власт на правителството.

               Таблица 1: Данъчна тежест в избрани страни

Източник: Евростат

Ако ставката по корпоративния данък стане 15%, това ще бъде достатъчно, за да може България поне да не изостава. Към момента България е някъде в "златната среда" по тежест на данъка върху печалбата – средната стойност за тези страни е 21,4%. В същото време обаче правителствата на почти всички останали страни в региона също реформират данъчните си системи. Словакия извърши цялостна реформа, изравнявайки ставките по подоходните данъци и ДДС на 19% и премахвайки преференциите; подобна е ситуацията в Русия, където "единната" ставка е 13%, като правителството предприема стъпки и за намаляване на пенсионните осигуровки. В Полша, страна с традиционно силна социална държава, намалиха данъка върху печалбата от 27% на 19%. Корпоративните данъчни ставки в Сърбия и Македония са 14% и 15% съответно, като в Сърбия вече се говори за ставка от 10% от догодина. В Литва и Латвия данъкът е 15%, но латвийското правителство вече обяви намеренията си да изравни нивото на данъка с този в Ирландия – до 12,5%.

Таблица 2: Корпоративен данък в избрани страни (актуални)

Източник: Институт за пазарна икономика

Данъчната конкуренция: "Нова" срещу "Стара" Европа?

Най-убедителното доказателство, че данъците играят роля при инвестиционните решения, беше рязката реакция на представители на управляващите правителства в "социалните" страни от Стара Европа. Франция, Германия и Швеция открито се обявиха "срещу" данъчната конкуренция на някои от новоприсъединилите се страни. В Германия фокусът на дебата беше Словакия – място, където все повече индустриалци разкриват производства заради ниските разходи за труд и благоприятните данъци. Но поредицата "намаления" обхваща балтийските страни, балканските страни, Унгария, Полша. В някои от тези страни не само преките данъци, но и общата данъчна тежест за значително по-ниски от старите членове на ЕС, както и от тези в България.

Какъв е икономическият смисъл на тези реформи? Правителствата на страните от "Нова Европа" са изправени пред голямо предизвикателство: задълженията по членството в ЕС, които в много случаи пряко водят до увеличена намеса на държавата. Разходите за правене на бизнес нарастват заради нови и/или по-високи такси, свързани със съобразяване с директивите на ЕС (най-очевиден пример е околната среда). Косвените данъци се регулират от Брюксел, тъй като равнището им пряко влияе върху продажбата на стоки и услуги – следователно, засяга съществуването на общия пазар. Ако в присъединяващите се страни не се намаляват преките данъци, общата данъчна тежест след покачване на акцизите (и някои такси) ще нарасне. Но дори компенсиращо намаление на преките данъци ще означава запазване на статуквото – а това няма да гарантира условия за привличане на инвеститори (и задържането им в икономиката след това). Затова правителствата на много страни в Централна и Източна Европа предприеха политика на явна данъчна война в облагането на доходите. В крайна сметка, те предизвикаха твърденията на комисаря на ЕС за външните отношения Крис Патън, че "е странно някой да вижда в нарастването на благосъстоянието на една част от общия пазар на съюза по-скоро заплаха отколкото възможност за развитие" и признанията на комисаря Ферхойген, че "в ЕС няма никакви ограничения за минимален данък и ако питат него, скоро няма и да има".

За страните от посткомунистическа Европа е решаващо да стимулират спестяването, натрупването на капитал и човешкия труд – включително чрез ниски данъци. Високите данъци означават отлив на капитал, и в следствие – ограничена икономическа активност. Въпросът е къде поставя българското правителство нашата страна – от страната на "конкуриращите" или от страна на "застрашените" от данъчните реформи в "Нова Европа"?

(Лъчезар Богданов)

–––––––––––––––––––––––––––

[1] Части от статията са публикувани във вестник "Политика" и вестник "Капитал"