Данъци, събираемост и справедливост

В България въпреки определени тенденции за опростяване и намаляване на данъците и излизане на конкурентни позиции спрямо други страни нещата не се случват бързо. Едно от тези неща е плоският данък, който вече е въведен от много страни. Ние сме събрали много аргументи в подкрепа на този данък. Не сме събрали обаче желание.

За да има такова желание, в съжденията по повод данъчното облагане трябва да се прилага едно класическо определение на Жан-Батист Сей: “Данъчното облагане е прехвърляне на част от националния продукт от ръцете на отделните хора в тези на правителството с цел да се финансира обществено потребление или разход. Както и да се нарича това прехвърляне – данък, принос, задължение, акциз, мито, помощ, субсидия, дарение или доброволен подарък, то всъщност е тежест, наложена върху отделните хора (били те в лично или в корпоративно качество) от управляващата в момента сила с цел доставка на потребление, което тя може да смята подходящо за сметка на хората. Накъсо, това е налог в буквалния смисъл на думата.” Очевидно според Сей данък е всичко, което по принуда се дава на правителството плюс онова, което то създава като алтернативен разход и пропуснати възможности за онези, които създават някакъв продукт. В този смисъл всички приходи на правителството са по-точен измерител на данъчните задължения, отколкото онова, което директно е записано в законите за данъците.

Събираемост

Искам да обърна внимание и на определението за събираемост на данъците: постъпилите в действителност данъчни приходи по линия на дадено задължение, съотнесени към сумата на задълженията на всички задължени лица, юридически и физически. От това определение може да се изведе актуалната практика при плащане на данъци – когато постъпленията се разделят на всички задължени лица, се получава това, което хората реално плащат. Тази година за първи път се появи деленето на данъчно задължените лица по друг признак – нетен кредитор или нетен бенефициент на фиска. Георги Ганев (виж 11 стр. в К1) имаше една много ясна, но донякъде опростена система и това е, че тези, които губят от определени данъчни закони, губят веднага, а онези, които печелят, печелят след време. Това не е съвсем така. И едните, и другите печелят, съответно губят в някакъв времеви интервал. Изчисляването на този времеви интервал може да се основава само на ясно разграничение на това кой е бенефициент и кой е кредитор. Очевидно е, че бенефициенти са всички, които участват в някаква схема на преразпределение, ако вземем възрастното население – над 14 до 63 години, и е очевидно също така, че една трета от населението работи в държавни несубсидирани предприятия или в частния сектор и те са нетните кредитори. Няма данъчна система, която може да бъде успешна, без да отчита интереса на този, който е нетен кредитор, независимо по какъв начин се изчислява нетният кредит.

Справедливост

Много важно за справедливостта е равенството пред закона. Важни са също доброволната солидарност и доброволността на изпълнението на задълженията, както и съответствие на онова, което получаваш, срещу онова, което даваш. Последното не се получава в България. При такова определение на справедливост и на събираемост вероятно всяка реформа трябва да има едно основно допускане – и то е, че се плаща по-скоро и по-доброволно онова, което така или иначе бива плащано. Данъчната администрация вероятно трябва да се върне към онова разбиране на събираемост, което споменах. То ще даде възможност да се определи прага на справедливост и прага на доброволност. За подоходните данъци това ниво според мен е до 12%. То е социално оправдано и може да бъде защитено дори в конфигурация на управляваща коалиция, каквато е сегашната, и във всяка друга коалиция, която се занимава със справедливост, независимо от това дали тя ще бъде консервативна, лява или някаква друга.

Обликът на страната като бюрократична не на последно място идва от данъците. От няколко години меря времето за попълване на празни данъчни декларации – празни, защото фирмите се различават според дейността си, следователно онова, което се попълва в редовете, е различно за всяка фирма. Но при попълване на празни данъчни декларации и празни отчети за статистиката фирмите харчат най-вероятно 125 хил. работни дни на година. Тази година има известен спад най-вече поради възможността за използване на технологии. Но има едно изследване на Световната банка, според което за данъчно отчитане в България отиват 184 милиона работни часа на година (при 300 хил. действащи фирми). Това прави над 7 милиона работни дни, ако се работи 24 часа. Дори да допуснем, че Световната банка е сбъркала 10 пъти, онова, което тя е схванала от проучването, е оценката и усещането за фундаментална несправедливост.

Естествено тази реформа изисква рязко намаляване на преразпределението през бюджета. Сегашните разходи, изглежда, се привиждат като "свещена крава" – никой не загатва дори желание да  пипа, а камо ли да ги намалява.  Все пак не е лошо да се помни, че когато съвременните богати страни са ставали богати, преразпределението през техните държави е било доста под 20 на сто от БВП. Това е било така дори в Швеция и дори по време на война.

Сегашното преразпределение през бюджета в България е почти два пъти по-високо от това в Германия по време на втората световна война.

–––––––––––-

(1) Публикувано за първи път във-к “Капитал”