Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Данъци и фискална политика

16.12.2006
Оцени тази статия:

Бюджетен излишък

От години държавният бюджет отчита значителни излишъци. През 2003 година преизпълнението на бюджета беше 700 милиона лева. През 2004 година то достигна 1.5 милиарда лева. За 2005 година очакваме 1.5 – 2 милиарда лева преизпълнение. Вместо в края на годината голяма част от тези пари да се харчат бързо за неефективни дейности е възможно с тях да се намали значително данъчната тежест.

Акцизи

Заради изискванията на ЕС всяка година се повишават акцизите върху горивата, спиртните напитки и тютюневите изделия. Това води до ежегоден ръст на данъчната тежест върху българските граждани ( въпреки че не всички ползват горива, спиртни или тютюневи изделия повишението на акцизите върху горивата се пренася върху всички останали стоки, тъй като всички стоки се транспортират ) . Следователно за запазване на общото данъчно бреме всяко увеличение на акцизите трябва да се съпътства с намаление на други данъци. Това осигурява няколкостотин милиона лева годишно за намаление на данъчната тежест.

Неефективни разходи

Много от държавните разходи в момента са прекалено високи. Има прекалено много бюджетни служители и държавни структури, издръжката на които е един от най-бързо растящите разходи в бюджета. Субсидиите за губещи дейности все още не намаляват въпреки ежегодните обещания за това. Множество дейности се извършват от държавата за сметка на данъкоплатците въпреки че е възможно те да се прехвърлят на частния сектор чрез приватизация или концесиониране /прозрачно и чрез търг, разбира се/. Не е ефективна и намесата на пазара на труда, чрез нея единствено се поддържа скрита голяма част от безработицата. Възможно е много от неефективните разходи да се намалят или поне да се увеличават по-бавно отколкото до момента. Това ще освободи стотици милиони левове, които могат да се насочат към намаление на данъците.

Намаление на данъците

Използването на бюджетните излишъци, средствата от увеличение на акцизите и оптимизирането на неефективните разходи за намаление на данъчната тежест позволява провеждането на следните няколко реформи:

  • Въвеждане на 10% плосък данък върху доходите /от 10 до 24% в момента/

  • Въвеждане на 10% данък върху печалбата /15% в момента/

  • Въвеждане на 10% осигуровки /42% в момента/

  • Премахване на данъка върху дивидентите /7% в момента/

  • Увеличение дела на втория стълб на пенсионната система /3% в момента/

  • Въвеждане на нулева ставка за данъка върху печалбата

  • Намаление на ДДС до 15% /20% в момента/

Като цяло ефектът би бил намаление на общата данъчна тежест, измерена като преразпределение през бюджета, от сегашните 42% до около 30% от брутния вътрешен продукт. Подобно намаление на облагането ще повиши реално разполагаемите доходи на данъкоплатците с около 30% средно – едно значително увеличение на доходите, което не може да се постигне по никакъв друг начин. Намалението на данъчната тежест също така ще увеличи стимулите за труд, предприемачество, спестяване и инвестиции и по този начин ще ускори икономическото развитие. Като резултат ще се ускори създаването на нови работни места и ръстът на доходите.

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).