Данъци и данъчна система – Петър Андонов разговаря с Йордан Матеев

(20.07.2005 Радио "Нова Европа", Бизнеспул, Петър Андонов, интервю с Йордан Матеев – в. "Капитал")

 

Петър Андонов: Кой има интерес от запазването на статуквото в данъчната система и необходимо ли е това за българската икономика? Това е темата, по която ще разговаряме днес с нашия гост Йордан Матеев, журналист от в. "Капитал".

При всички положения това, което е необходимо да бъде направено от което и да е правителство, е промяна в статуквото в данъчната система и определено един процес, който е свързан с намаляване както на данъците, така и на осигурителната тежест, за да може да се постигне по-висок икономически растеж.

Запазва ли това статуквото в данъчната система в момента, тези всички предложения, които бяха известни и интересното е, знае се, че НДСВ например, се отказа от плоския данък, БСП се отказа от облагане на по-високите доходи. Това са само два примера.

Йордан Матеев: Аз искам да започна от проблемите, които съществуват в данъчната система, за да стигнем и до това какво би означавало запазване на статуквото. Един от огромните проблеми, това, което казват и хората от бизнеса и икономистите, това е изключително високата осигурителна тежест в България. Ние говорим за намаляване на данъци от няколко години насам, но в същото време най-големият данък се явява осигурителната тежест. Всъщност това не е никаква осигуровка и до сега аз не съм чул никой политик да си признае, но на практика осигурителната вноска представлява осигурителен данък. Това е най-големият данък в България. Той има изключително негативно въздействие както върху хората, така и върху бизнеса и според мен към настоящия момент се явява една от основните спирачки за допълнително насърчаване на заетостта и генериране на по-висок икономически растеж.

Другите, според мен съществени проблеми в данъчната система, това са изключително недобре работещата данъчна администрация. Започна някаква реформа с огромни средства както от бюджета, така и от Световната банка, но към момента аз някак си не виждам особено големи резултати. Говореше се за оптимизиране на данъчната администрация, говореше се за опростяване на процедури. Това, което реално се получава е точно обратното. Имаме едно усложняване, едно объркване на хората. Непрекъснато в нашия вестник получаваме сигнали от хора, които се чудят точно защо се получава така, че преди са си плащали данъците на едно място, сега – на друго. Въобще получава се една голяма каша, която, изглежда въпреки хвърлените пари няма скоро и да се оправи.

Други проблеми, които конкретно пред бизнеса съществуват, това са изключително тежките за прилагане данък добавена стойност и корпоративен данък. Това са два данъка, по които непрекъснато спорят различни експерти, по различни казуси от тях. Вярно е, че голяма част от тези казуси вече са отработени в практиката, но според мен има нужда от тотално преразглеждане на тези два закона и включително не бива да се отхвърля и възможността корпоративния данък да бъде премахнат изцяло, доколкото, разбира се, го позволява Европейския съюз, тъй като това е изключително скъп не само за държавата, това е изключително скъп от гледна точка на икономиката данък, защото той дава на държавата относително доста малко средства, имайки предвид колко е сложен и колко много средства изразходват компаниите, за да го избягват включително или пък да го прилагат стриктно. Оттук нататък запазването на статуквото означава и запазването на всички тези проблеми.

Данъчната система в момента е изключително далеч от идеалната. Разбира се, няма идеална данъчна система, но българската данъчна система в момента тежи на бизнеса, тежи на икономическото развитие и оттам тежи на доходите на хората. Съвсем различна тема, разбира се е, доколко ефективно се изразходват тези средства, защото когато говорим за данъчна система винаги трябва може би да погледнем и другата страна и да видим при тези високи данъци какво получаваме всъщност. Ние всички знаем, че не получаваме кой знае колко нито в областта на здравеопазването, нито в образованието, нито пък се чувстваме много сигурни, нито пък получаваме равно и честно третиране, когато възникнат спорове в съдебната система.

Това, което се получи, за мен не е особено изненадващо предвид политическата ситуация, но аз не съм политически анализатор и искам да кажа, че чисто икономически това, което се случи е абсурдно. БСП от основните партии, които се появиха на изборите, е единствената партия, която наблягаше на огромното влияние на държавата в икономиката. То по някакъв начин личеше в това, че не се споменаваше за приватизация, че много плахо се говореше за реформи. Особено сериозно това личеше в предложенията за промени в данъчната система.

Петър Андонов: Икономическата програма на социалистическата партия предполагаше и най-висок процент на преразпределение на БВП през бюджета, особено ако се вгледаме в мерките, които се предлагаха и харчовете най-вече в различни сфери.

Йордан Матеев: Да, според мен точно там трябва да се погледне, защото те, както и НДСВ, говорят за 40 %, само че според мен това звучи абсурдно предвид огромните разходи, които предвиждаха като обещания, които икономистите от Института за пазарна икономика изчислиха, ако не се лъжа, някъде на около 14 млрд. лева или нещо от този род. Това, което се случи е, че БСП, която е лява партия по убеждения, лява затова, че иска намеса на държавата, лява заради това, че иска увеличаване на данъците на физическите лица, които имат според нея високи доходи, а дали са високи е друга тема и НДСВ, които чисто като идеология изглеждат доста десни, на практика може би са някъде в центъра, защото това, което видяхме през последните четири години имаше и доста леви мерки, до които се стигна по-скоро заради лични интереси, отколкото заради някаква идеология, но така или иначе две коренно противоположни виждания за данъчната система, две коренно различни философски виждания за икономиката по някакъв начин се срещнаха в средата.

Петър Андонов: Оправдан ли е един такъв консенсус, едно отстъпление от позициите в името на съставянето на една коалиция, на един чисто аритметичен сбор, който дава стабилност и който предполага, че ще бъдат положени усилия България да влезе като пълноправен член в Европейския съюз? Оправдан ли е този консенсус и от гледна точка на бизнеса и на усилията за по-висок икономически растеж или по-скоро би било много по-добре, ако всяка партия запази именно своите виждания такива, каквито тя ги е представила на избирателите преди изборите?

Петър Андонов: Това, което предстои като задача пред едно ново правителство, което и да е то, е бюджетът за следващата 2006 г. и тук има поне два проблема, които са много важни – ще може ли да се премине в крайна сметка от историческото бюджетиране към програмното бюджетиране и дали, най-вече дали политическите партии, които ще формират коалиционно правителство ще имат политическата воля да направят едно преструктуриране, едно оптимизиране на бюджетните разходи, тъй като реформа в тези разходи безспорно е наложителна?

Йордан Матеев: Аз само преди това искам да мина през бюджет 2005 набързо, тъй като знаете, че до момента има около 1 милиард лева излишък, който се очаква до края на годината да стигне около 2 милиарда. Според мен следващият голям сблъсък ще бъде по повод този излишък от около два милиарда лева. Има споразумения между сегашното правителство и Международния валутен фонд за ограничаване на разходите в смисъл да не се изхарчавт всичките тези пари, да се изхарчи една много малка част от тях, но според мен новото правителство ще преразгледа това решение и според мен следващият голям сблъсък ще бъде при идването на Международния валутен фонд през есента.

Петър Андонов: Няма да има и съществено намаляване на осигурителната тежест тъй като експертите поне на НДСВ, ДПС и БСП договориха намаляване с 5 процента на тази осигурителна тежест и то чак към края на мандата при положение, че само до края на май бюджетният излишък е 995 милиона лева.

Йордан Матеев: Да, аз като говоря за данъците включвам и осигурителния данък. Така че, за съжаление той също ще остане същият още доста време. А виждаме какво правят нашите съседи, какво става в Сърбия и Черна с най-ниския корпоративен данък; виждаме какво направиха в Румъния. В деня, в който се закле румънският министър-председател въведе плосък данък, който влезе в сила три дни след това. Докато ние тук в България си играем на това кой е лидер, кой в каква лидерска организация влиза, хората направиха данъчна революция за три дни. Те ще берат плодовете от тази революция в бъдеще, ние ще продължаваме да страдаме заради несправедливи данъци и заради тромава и сложна данъчна система, както аз виждам нещата при сегашната политическа ситуация.

Петър Андонов: Това безспорно е така, още повече, че Румъния е страна, която в момента предлага един по-добър инвестиционен климат за чуждестранните инвеститори.

 

 


Свързани публикации.