Данъци 2003: Два примера
Word Format
(Word Format)
Следващата година ще е първата от 1998 г. насам, през която няма общо намаление на нито една основна данъчна ставка (за корпорации, физически лица, по ДДС или акциз). Какво означава това? Ще разгледаме два примера:
1. Облагане на средната класа
Образован и работлив българин продава труда си (като ЕТ или самонает по договор) за 1000 лв. на месец. От тази сума той трябва да плати 29% за пенсия и 6% за здраве върху 850 лв., или 297.50 лв. Върху останалите 702.50 лв. се дължи данък в размер на 149 лв. (по предлаганата за 2003 скала). Остават 553.50 лв. за потребление. Ако той харчи 80% от тях за обложени с ДДС стоки и услуги (каквато е и приблизителната оценка на НСИ и МФ), то за ДДС той плаща още 74 лв. Ако налива по 50 л бензин в колата, за такси и акцизи по горивото плаща още около 22 лв. Ако пие и пуши пропорционално на „средния българин“, то за акцизи на алкохола и цигарите отиват още около 12 лв. Така без да броим митата и таксите на администрацията (за която уж плащаме данъци), нашият данъчен субект, плаща 555 лв. под различна форма на държавата.
2. Данъчен клин
Прогнозира се средната работна заплата през 2003 година да бъде 307 лева. Работникът заплаща 32,77 лева осигурителни вноски, а работодателят 98,32 лева. Върху остатъка от заплатата 274,23 лева работникът дължи данък в размер на 34,30 лева. Следователно нетната заплата, която остава за работника, е 239,93 лева. Разходите на работодателя са 405,32 лева. 165,39 лева отиват в държавата и представляват данъчен клин между това, което работодателят плаща за извършената от работника дейност и това, което работникът получава за извършената от него дейност. Този данъчен клин е в размер на 40,8% от разходите на работодателя за труд, което означава, че работникът получава по-малко от 60% от това, което е изкарал.
При толкова високо данъчно облагане едва ли е чудно, че сивата икономика е толкова голяма, че икономическият растеж е незадоволителен и че много хора емигрират от страната.
