Данъчното облагане: двоякото вмешателство

Данъчно облагане и разходи – плюсове и минуси

Както Келхаун (2) проницателно отбелязва, обществото се състои от две групи хора – тези, които плащат данъци и тези, които живеят за сметка на данъците или на тези, които са обременени от данъците и на тези, които се облагодетелстват от тях. Кой носи бремето на данъците? Недвусмисленият отговор е – тези, които плащат данъците. Ще отложим за по-нататък въпросите за прехвърлянето на данъчното бреме.

Кой има изгода от данъчното облагане? Ясно е, че това са предимно тези, които живеят изцяло за сметка на данъците, т.е. политици и чиновници. Единствената им работа е да управляват обществото . И трябва да е пределно ясно, че независимо от правовата форма бюрократите не плащат данъци, те живеят от данъци ( 3 ) . Държавните приходи облагодетелстват и тези, които се ползват от държавните субсидии. Общо взето, държавата не би могла да спечели пасивната поддръжка на мнозинството от населението, ако не допълва щатните чиновници със субсидирани привърженици. Назначаването на чиновници и субсидирането й осигуряват активна подкрепа от страна на значителна група от населението. Ако държавата успее да сплоти значителна група от активните привърженици на своята кауза, то тя е в състояние, разчитайки на невежеството и апатията на останалата част от обществото, да спечели в качеството им на пасивни поддръжници мнозинството от населението и да сведе до минимум активната опозиция.

Когато правителството трябва да похарчи пари за различни свои дейности и начинания, то тогава проблемът за разпределението на разходите и печалбата, става доста по-сложен. В този случай правителство винаги влиза в ролята на потребител на ресурси (на военни разходи, на обществени работи и т.н.), пускайки в обръщение събраните от данъци пари, с които плаща на производствените факторите. За да бъде по-ясно, нека илюстрираме казаното със следния пример. Да предположим, че правителството обложи с данъци рибната промишленост и използва събраните по този начин средства за закупуване на въоръжение. Първият получател на тези пари е производителят на въоръжение, който плаща с тях на своите доставчици и на собствениците на първичните фактори за производство и т.н. Междувременно, лишените от капитал производители на риба намаляват търсенето на фактори за производство. И в двата случая тежестите и ползите се разпределят между тях посредством икономиката. “Потребителското” търсене, в резултат на принудата от страна на държавата, се измества от добива на риба към производството на въоръжение. В краткосрочен план рибната промишленост и нейните доставчици претърпяват загуби, а производителите на въоръжение и техните доставчици печелят. Тъй като вълните, предизвикани от вмешателството на държавата, се разпростират все по-надалеч и по-надалеч, то тяхното ударно действие постепенно намалява, а най-мощното въздействие си остава в точката на първоначалния сблъсък, т.е. при рибната промишленост и при производителите на въоръжение. Но в дългосрочен план, печалбата на всички фирми и отрасли е еднаква и всички печалби или загуби се приписват на първичните фактори на производство. В този случай неспецифичните или изменяемите фактори се прехвърлят от риболова към производството на оръжие. ( 4 ) Чисто специфичните или неизменяемите първични фактори на производство ще понесат цялото бреме на загубите и съответно ще пожънат печалбата. Дори и неспецифичните фактори, макар и в по-малка степен, ще понесат загуби и ще получат печалби. В най-голяма степен последствията от измененията ще почувстват собствениците на специфични първични фактори за производство, а това са предимно собствениците на земя и от двата отрасъла. Данъците са съвместими с равновесието и по тази причина можем да проследим дългосрочните последствия от данъците и държавните разходи ( 5 ). В краткосрочен план, поради промяната в търсенето, предприемачите са тези, които понасят загубите и жънат печалбите.

Всички правителствени разходи за ресурси се явяват форма на потребителски разходи в смисъл, че парите се изразходват за закупуването на различни стоки по решение на правителствените чиновници. Ето защо тези “покупки” могат да бъдат наречени потребителски разходи на правителствените чиновници. Ясно е, че самите чиновници не консумират пряко всичко това, но доколкото тяхното желание изменя структурата на производство и е причина на бял свят да се появят всички тези стоки, то те с основание могат да бъдат наречени “потребители” .( 6 ) Както ще видим и по-нататък, всички разговори за държавни “инвестиции” са едно заблуждение.

Данъчното облагане винаги има двояк ефект, а именно:

1) изкривява разпределението на ресурси в обществото, така че потребителите не могат повече да удовлетворяват своите потребности по най-ефективния начин и

2) за първи път то отделя “разпределението” от производството. Данъците са причина за възникването на “проблема на разпределението”.

Първият пункт е ясен – правителството принуждава потребителите да дадат част от своите доходи на държавата, а то, от своя страна, прекупува част от ресурсите от тези същите потребители. Тежестта пада върху потребителите, стандартът им на живот се понижава, а разпределението на ресурсите вече се подчинява не на удовлетворяване нуждите на потребителите, а на постигане целите на правителството. По-долу ще направим подробен анализ как различните видове данъци изкривяват разпределението на ресурсите. Най-същественото е, че мечтата на много икономисти – неутралният данък, т.е. данъкът, който няма да промени пазара, е само химера. Нито един данък не може да бъде действително неутрален; всеки един причинява съответните изкривявания. Неутралността може да бъде постигната само на съвършено свободния пазар, където приходите на правителството са получени единствено в резултат на доброволно направени покупки. ( 7 )

Често се твърди, че “капитализмът е решил проблема на производството” и сега държавата трябва да се намесва, “за да реши проблема на разпределението”. Трудно би могло да си представим по-неправилно твърдение. Всъщност, “проблемът на производството” няма да бъде разрешен, докато всички ние не влезем в райските градини. Нещо повече, на свободния пазар не съществува “проблем на разпределението”. Честно казано, там изобщо няма “разпределение”. ( 8 ) На свободния пазар паричните придобивки на един човек са точно толкова, колкото той или неговите предшественици са получили от други хора като заплащане за извършените услуги. Тук процесът на разпределение не е откъснат от процеса на производство и пазарната размяна, а оттук следва че и концепцията за “разпределението” като нещо отделно, е лишена от всякакъв смисъл. Доколкото пазарната свобода облагодетелства всички участници на пазара и води до повишаване на социалната полезност, то може да се твърди също така, че породеното от свободния пазар “разпределение” на доходите и богатствата, винаги и навсякъде, води до повишаване на социалната полезност и по своята същност я увеличава до най-голямата възможна степен във всеки един даден момент. Когато правителството взима нещо от Петър, за да го даде на Павел, то създава отделен процес на разпределение и самия “проблем” на разпределението. От този момент нататък услугите, предоставяни на пазара, престават да бъдат единствения източник на доходи и богатство; важна роля започват да играят специалните привилегии, създадени по държавна принуда. Сега вече богатството се разпределя в полза на “експлоататорите” за сметка на “експлоатираните”. ( 9 )

Принципно важен тук е фактът, че размахът на привнесеното от държавата изкривяване в разпределението на ресурсите и ограбването на производството е право пропорционално на степната на данъчното облагане и правителствените разходи в икономиката, сравнени с нивото на частния доход и богатство. Именно в този пункт предлаганият от мен анализ принципно се отличава от много други подходи: въздействието на данъчното облагане зависи не толкова от видовете данъци, колкото от техния размер. Най-важният фактор се явява сумарната степен на данъчно облагане, величината, която измерва правителствените приходи спрямо доходите в частния сектор. В икономическата литература твърде голямо значение се отделя на видовете данъци – прогресивни или пропорционални, подоходен данък, данък печалба, данък потребление и т.н. А всъщност най-важният въпрос е за степента на данъчно облагане.

 

 

 

––––––––––––-

(1) Мъри Нютън Ротбард (1926-1995) – американски икономист, историк и теоретик на естественото право (от лат. jus naturale), чиито принципи са залегнали в англо-американската юридическа традиция и са намерили израз в такива исторически документи като Магна харта и Декларацията за независимост. Ротбард е представител на Австрийската школа, с огромен принос в модерното либертарианство и анархо-капитализма. През 1973 г., след смъртта на своя учител Лудвиг фон Мизес, създава Института Мизес. (бел.пр.)

(2) Джон Колдуел Келхаун (1782-1850) – изтъкнат американски политик, седмият вицепрезидент на САЩ. Известен е с прозвището си “човекът от стомана”, заради непоколебимата си твърдост да отстоява идеите си. През 1957 г. американските сенаторите отдават своята почит към заслугите му, определяйки го като “един от петимата най-велики сенатори на всички времена”. (бел.пр.)

( 3 ) Ако чиновникът получава годишна заплата от 5 000 долара и плаща на правителството 1 000 долара “данъци”, то е очевидно, че чиновникът получава заплата от 400 долара и не плаща изобщо данъци. Просто ръководителите на правителството са избрали такъв сложен и подвеждащ механизъм на отчитане, при който се създава впечатление, че чиновникът плаща данъци както всеки един, получаващ такъв доход. В ООН е въведен доста по-опростен и искрен/откровен ред –служителите не плащат подоходен данък.

(4) Не е задължително прехвърлянето да бъде непосредствено от риболова към производството на оръжие. Много по-вероятно е факторите да преминат от риболова към свързани с него производства и към производството на оръжие от други, близки до този отрасъл, производства.

( 5 ) Между процесите на дифузията на инфлацията и на данъците има две различия: а ) в дългосрочен план инфлацията е несъвместима със състоянието на равновесие и б ) новите пари винаги носят полза първата половина от всички получаващи и нанася вреда на тези, които ги получават последни. Дифузията на данъците има същия ефект в началото, но в крайна, по силата на настъпилата промяна, се осъществява преразпределение на данъчното бреме.

( 6 ) От друга страна, доколкото чиновниците не са непосредствените потребители на всичко това, те често са склонни да мислят, че действат от името на потребителите. В резултат се получават огромни грешки. Алек Ноув отбелязва, че ако техните решения отразяваха просто потребителските предпочитания на самите планиращи, те нямаше дори да могат да разберат, че могат и че допускат печални грешки. Така например, решенията, взети от правителствените чиновници не отговарят дори на собствените им потребителски предпочитания. Виж Alec Nove, “Planners’ Preferences, Priorities, and Reforms,” Economic Journal, June, 1966, pp. 267–77.

( 7 ) Има още два вида приходи, напълно неутрални и отговарящи на духа на свободния пазар: глобите, налагани на престъпниците, и продажбата на това, което е изработено с труда на затворниците. И двата метода заставят престъпника да плати цената на своето задържане.

( 8 ) Виж по-горе, а така също и Rothbard, “Toward a Reconstruction of Utility and Welfare Economics,” pp. 250–51

( 9 ) Може да се възрази, че щом чиновниците не се явяват производители, а изключително експлоататори, то сред другите получатели на субсидии могат да бъдат и производители. Размерът на тяхното участие в експлоатацията се определя от величината нето-потребление на данъците. От тяхната производителна дейност сега не се интересуваме.

 


Свързани публикации.