Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Данъчни ставки срещу данъчни приходи

16.12.2006
Оцени тази статия:

Министерството на финансите на Съединените щати наскоро публикува някоинови данни, които ще зарадват защитниците на ниските данъци, и ще причиняткиселини на останалите, защитаващи високите данъчни ставки.

Като въведение в обстановката ще кажа, че през последните три десетилетиясе води ожесточен дебат за това кои данъчни ставки максимизират данъчнитеприходи. Икономистът Арт Лафер нарисува крива, която просто илюстрира добреизвестната концепция, че в някаква точка данъчната ставка става толковависока че хората намират законен или незаконен начин да избегнат плащанетона данъци и данъчните приходи всъщност се понижават.

Господин Лафер беше осмиван от привържениците на високите данъци чрез погрешноинтерпретиране на неговите изказвания и тези на неговите съмишленици отшколата на икономиката на предлагането, в смисъл че всички намаления наданъците незабавно ще повишат приходите.

Всъщност ние привържениците на икономиката на предлагането казахме, ченякои данъчни ставки са по-високи от точката, в която се максимизират приходите.Чрез намаляване на тези данъци икономиката ще се развива по-бързо като сенасърчава работата, спестяванията и инвестициите. Ще има по-малко избягванеи неплащане на данъци. По този начин в дългосрочен период данъчните приходифактически ще се повишат.

Един прост пример за твърде висока ставка, за да максимизира приходите,е тази по данъка върху капиталовата печалба. Данъкът върху капиталоватапечалба е някак уникален тъй като много хора имат възможност да преценятдали да продадат даден актив като акция или недвижим имот. Ако ставкатасе разглежда като твърде висока много хора ще отложат продажбата на актива,от който не се нуждаят, за да избегнат данъчното облагане. Това е известнокато ограничаващ ефект (“lock-in effect”).

През седемдесетте години на двадесети век Конгресът на два пъти повишиданъка върху капиталовата печалба докато максималната ставка не достигна40% (по-точно 39.875%). Комбинацията от висок данък върху капиталовата печалбаи висока инфлация в края на седемдесетте беше почти фатална за икономиката:капиталовата печалба не се коригираше с инфлацията така че ефективната ставкавърху продажбата на активи често надвишаваше 100 процента.

През 1978 г. републиканецът Бил Стайгър въпреки противопоставянето на президентаКартър внесе закон за намаляване на максималната ставка по данъка върхукапиталовата печалба до 28 процента. Много от нас – поддръжниците на законана Стайгър – твърдяха, че по-ниската ставка ще увеличи приходите. Многохора от либералната върхушка ни се присмиваха. Но непосредствено след катобеше приет законът приходите от данъка върху капиталовата печалба се повишихас около 30 процента.

По време на управлението на президента Рейгън данъкът върху капиталоватапечалба беше намален през 1981 г. до максимум 20 процента, след това бешеповишен до 28 процента през 1986 г. и още малко до 29.19 процента в началотона деветдесетте години. През 1997 г. в резултат на споразумението междуКлинтън и Гингрич ставката беше понижена до 21.19 процента. През 2003 г.максималната ставка беше намалена до 15 процента.

Министерството на финансите сега оповести данните до 2002 г. В резултатна честата промяна на ставката разполагаме с убедителни доказателства койе бил прав и кой е сгрешил. Когато данъкът върху капиталовата печалба едостигнал максималната си стойност в края на седемдесетте, приходите отнего са били средно под 8 милиарда долара на година.

От 1998 до 2002 г. максималната ставка по данъка върху капиталова печалбае била приблизително наполовина от тази в края на седемдесетте, но въпрекитова приходите от него средно са 11 пъти по-високи (88.6 милиарда доларана година), макар че (номинално) икономиката е само 4 пъти по-голяма.

Аз обобщих някои от данните на министерството на финансите в таблица, коятоясно показва колко чувствителни са приходите към данъчните ставки.

Забележителното е, че официалните правителствени агенции, които се занимаватс прогнозиране на приходите, верни на принципите си подценяват ползите отнамаленията на данъците, неправилно проектират нарастването на приходите.Готов съм да се обзаложа, че когато след много години са налични даннитеза предприетото от Буш намаление на данъците, ще се докаже, че критиците,които се противопоставят на това, отново грешат.
Ако либералите и медийните им съюзници някога имат време и погледнат данните,те ще видят, че привържениците на икономиката на предлагането са 100 процентаправи. Но аз няма да затая дъх, докато ги чакам да се разкаят.

 

Таблица: Капиталова печалба и данъчни ставкиза периода 1977-2002 г.

Реализирани средни приходикато процент от БВП

Максимална данъчна ставкавърху капиталовата печалба (в проценти)

1.57

39.88

2.24

28.00

4.10

20.00

2.31

от 28.00 до 29.19

4.32

21.19

 

---------------------

* Ричард Ран е сътрудник към Discovery Institute и към Cato Institute.




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).