23-05-2007

Данъчни реформи в Египет

Тази статия е част от поредицата, която започнахме в миналия брой на бюлетина. В нея се опитваме съвсем накратко да ви представим различни страни, техните икономически проблеми и насоките на реформи на политиките, които водят до решаването им.

Повечето данъчни реформи имат една основна цел: повишаване на приходите от данъци. Египет не прави изключение от това. През 2004 година страната е с огромен бюджетен дефицит, в размер на 8.3% от БВП. Всички политически партии се обединяват под общото мнение, че са нужни радикални реформи. Основната им цел е да стимулират бизнеса и да стабилизират фиска.

Как го постигат?

В сивата икономика са били заети повече от 8 млн. работещи, което е било около 37% от хората в трудоспособна възраст в страната. От една страна укриването на данъци, а от друга – взаимното недоверие между държавата и бизнеса са били широко разпространена практика в Египет. Данъчното бреме е било наистина високо. Например корпоративният данък е бил между 32% и 40%, повече от два пъти по-висок отколкото в Йордания и Либия, където е 15%. Също така, Египет е била втората най-зле представяща се страна в региона по отношение на събираемостта на данъците и размера на наложената административна цена за съобразяване пред бизнеса.

След проведените избори през 2004 година новото правителство започва мандата си с ясната задача да осъществи така належащите икономически реформи в страната. Една от основните задачи на управляващите е била да увеличи заетостта чрез политики насочени към стимулиране увеличаването на инвестициите, от страна на бизнеса, в икономиката. За да постигне това, правителството прави няколко съществени стъпки:

промяна на данъчните закони;
промяна на митническите закони;
промяна на митническите тарифи;
промяна (там, където е необходимо) на нормативната база регулираща бизнеса с цел повишаване на конкуренцията и гарантиране на спазването на принципите на пазарната икономика.

Гръбнакът на промените е била данъчната реформа. Най-общо тя е насочена към опростяване на данъчните закони, като в резултат на това всеки бизнес се изправя пред едни и същи предизвикателства. Тоест премахват се преференциалните ставки, специалното отношение към отделни отрасли или отделни бизнеси и т.нар. данъчни ваканции. През 2005 година Египетският парламент приема нов данъчен закон, които опростява правилата и улеснява бизнеса. В момента всички компании са равни пред закона. Те всички плащат:

плосък корпоративен данък от 20% ( а не както преди от 32-40%);
плосък данък върху дохода от лихви и концесионните такси в размер на 20%;
данъкът върху личните доходи също е намален, като максималната ставка е 20% (преди е била 32%);
премахват се данъците върху здравните застраховки;

Работата на данъчната администрация също претърпява значителни положителни промени. Благодарение, от една страна, на новите, опростени и ясни правила на работа, а от друга – и на високата степен на интегриране на електронното правителство в работата на администрацията (например е въведена възможност за онлайн попълване и обработка на всякакъв вид документация) ефективността и прозрачността на работата на администрацията се е повишила многократно.

Резултатите?

Погледнато към днешна дата данните посочват, че повече от 2.5 млн., данъкоплатци официално обявяват и подават своите данъчни декларации и в последствие плащат редовно данъците си. В сравнение с началото на реформите, това е увеличение от около 68%, когато едва 1.7 млн. работещи са обявявали официално доходите си и са платили данъците върху тях. Това може да ви се стори малко число като се има предвид, че населението на Египет е приблизително 74 млн. души, но трябва да се има предвид, че такива данъчни декларации се попълват само ако лицето има допълнителен доход, различен от заплатата си по месторабота. Така че на практика тези 2.5 млн. данъкоплатци са само компании и тези физически лица, които имат някакъв допълнителен доход. На базата на проведените реформи данъчните приходи в бюджета нарастват значително – от приблизително 43 млрд. долара за фискалната 2004 година до приблизително 76 млрд. долара за фискалната 2005 въпреки намалението на корпоративния данък от 32-40% на 20%.

Като цяло данъчните приходи като процент от БВП нарастват само за една фискална година от 7% на 9%.

Икономическите реформи неминуемо намират изражение и в макроикономическите индикатори като растежа на БВП на глава от населението – повишение от 2.5% на 4.8% (в периода 2005-2006) и повишаване на местните инвестиции от 18% от БВП на 18.7% за същия период. Бюджетният дефицит е съкратен до минимални нива, а преките чуждестранни инвестиции нарастват многократно.