Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Данъчни промени и ефекти за бизнеса

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

През седмицата Комисията по бюджет и финанси прие на първо четене пакет от предложения за данъчни промени. Повечето от тях са известни на широката общественост, тъй като бяха предварително оповестени в медиите. Тук представяме някои нови моменти, които ще бъдат обект на дискусия отсега нататък.

1/ Фискална децентрализация. Съгласно законопроекта на правителството под това понятие се разбира делегирането на право на общините сами да определят начина на изчисляване и размера на местните такси. Предложението предизвика продължителна дискусия, като опасенията на депутатите бяха най-вече за това, че е необходима промяна на конституцията, защото в момента местните такси се приемат с общ закон, а също и дали общините имат необходимия капацитет да ги събират.

Коментар: Същината на въпроса обаче е какво влияние ще окаже една такава промяна върху стопанските субекти? Принципно погледнато, смисълът на фискалната децентрализация е да създаде конкуренция между различните общини, които да се стремят да предложат по-благоприятно третиране спрямо други, за да привлекат повече фирми на своята територия. На практика се получава нещо съвсем различно. Става въпрос основно за такси върху недвижима собственост (най-значима като размер е таксата за битови отпадъци), за които стопанските субекти имат ниска мобилност и скъпа стратегия за напускане на определена община (продажба на имота). Твърде вероятно е да се получи съвсем различен ефект от търсения, а именно възможност по общини, група хора да налагат по усмотрение високо облагане на друга група, която примерно се определя от първата като "неправомерно богата" и така да се "въздаде справедливост". В настоящия си вид законопроектът единствено ще повлияе, в дългосрочен план, върху решенията на индивидите за изграждане на сгради в общините, които предлагат по-добри условия.

За да се постигне ефекта от фискалната децентрализация или по-точно пряката конкуренция между общините, е необходимо на равнище община да се определят данъците върху корпорациите и физическите лица (или поне части от тях), което действително ще мотивира много фирми да започнат бизнес на определена територия, ако третирането е по-благоприятно.

Отново във връзка с горното, в сегашния си вид, фискалната децентрализация не предполага покриване разходите на общините с местните приходи. Отново ще има процедура на преразпределение на средства през бюджета, като правителството ще решава, каква част от събраните постъпления от данък печалба да предостави на дадена община. За целта ще се използва обичайният критерии - "според нуждите".

2/ Прагът на задължителна регистрация по ДДС ще бъде намален от 75 хил. лева на 50 хил. лева годишен оборот на фирмата. Също така, има предложение за въвеждане на доброволна регистрация по ДДС при годишен оборот над 25 хил. лева. Според заместник-министъра на финансите Гати Ал Джабури, тези промени ще доведат до регистрацията на още 11 000 фирми по ДДС.

Коментар: Принципно погледнато, не би трябвало да има каквото и да било ограничение пред фирмите, желаещи да се регистрират по ДДС. Досега данъчната администрация аргументираше поддържането на праг от 75 хил. лева с невъзможността да обслужи и ревизира по-голям брой фирми. Въвеждането на доброволна регистрация, при годишен оборот над 25 хил. лева, е приемлив компромис, който ще позволи на повечето заинтересовани фирми да ползват данъчен кредит. Ако обаче правителството иска да въведе принципа на равно третиране на фирмите, би трябвало да предвиди възможност за доброволна регистрация без ограничения.

3/ ДДС сметката става задължителна за използване, когато начисленият данък е над хиляда лева, тоест при плащания над пет хиляди лева. По данни отново на г-н Ал Джабури, един месец след въвеждането, ДДС сметката се използва от около 35% от фирмите.

Коментар: Целта на въвеждане на задължително използване на ДДС сметката, очевидно е ограничаване случаите на източване на ДДС. Вносителите не отчитат обаче, че тези стопански субекти, които нямат намерение да използват тази сметка, ще увеличат броя на плащанията под пет хиляди лева, което ги изключва от обхвата на регулацията. Фирмите имат интерес да използват ДДС сметката, защото им гарантира възстановяването на данъка, така че би трябвало да се обмисли възможността, тези сметки да останат с доброволен характер за използване.

4/ В проекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане се посочва, че "отрицателната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на акции на публични дружества и търгуеми права на акции по сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа [се добавят към финансовия резултат]."

Коментар: Промяната е логична, защото капиталовата печалба не се облага с данък, следователно не би трябвало капиталовата загуба, да служи за намаляване на облагаемата печалба от други дейности.

5/ Социално-осигурителната тежест ще продължава да бъде плащана в съотношение 75/25 от работодатели/работници до 2005 г. Предишните предложения за реформи предвиждаха съотношение 70/30 още през 2003 г.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!