ДанъчнаЕвропа

Историческоторазширяване на Европейския съюз с нови десет страни от 1 май беше поводза празнуване в много национални столици, но тези празници могат да доведатдо не толкова приятни последици. Присъединяването към ЕС може да бъде сходнос качването на Титаник по средата на маршрута му през океана. ЕС преди присъединяванетое силно неконкурентоспособен в световната икономика. При средна данъчнатежест отнемаща почти 45% от брутния национален доход и високо равнище нарегулации много от членовете на ЕС 15 са изправени пред двуцифрени стойностина процента на безработица и пред икономическа стагнация. И тъй като многоот тях имат огромни непокрити държавни задължения за пенсии и здравно осигуряваненещата могат да станат още по-лоши вместо да се подобрят.

В резултат на тази политика срещу растежа безработицата остава много високаи голям обем капитали изтича към места като Съединените щати и Швейцария.Пост-комунистическите страни, които току-що се присъединиха към ЕС, същопечелят от тези капиталови потоци. След десетилетия на комунизъм повечетоизточно-европейски държави реформираха данъчните си системи и възприеханиско-данъчни законодателства. Например Словакия наскоро прие 19% данъчнаставка, както направи и Полша; в Унгария ставката е 16%; Латвия и Литваимат 15% ставка, а в Естония ставката в някои случаи е нулева. Тези нискиданъчни ставки са индикация за добра данъчна политика от страна на бившитекомунистически режими. И тя вече представлява конкуренция за страните катоФранция и Италия – със ставки съответно около 34% и 38% и дори за Германия,където наскоро намалиха ставката от 40 на 25%.

Интересен е въпросът дали на тези нови страни от ЕС ще бъде позволено дазапазят политиката си на свободен пазар. ЕС е на кръстопът. Бюрократитев Брюксел, които управляват ЕС, могат да решат да приветстват конкуренциятаот тези страни с ниски данъци и да принудят страните в “Стара Европа” дареформират данъчните си системи и да понижат ставките. С други думи ЕС можеда реши да отговори на данъчната конкуренция с данъчна конкуренция. Вторатавъзможност на ЕС е да подкопае данъчната конкуренция като принуди новитечленове да повишат ставките си. Неявното допускане е, че разликите в данъчнитеставки създават “нечестна” данъчна конкуренция. За да възпрат парите, бизнесаи работните места да избягат от европейските икономики на високи данъции да се влеят в източно-европейските страни, те искат да хармонизират данъчнитеставки.

През 1980 г. Ирландия беше изправена пред същата дилема, която сега стоипред ЕС. Тя направи мъдрия избор да проведе данъчни реформи, ориентираникъм насърчаване на предлагането, които бяха и все още са успешни. Стремителнитенамаления на данъка върху печалбата от 38 на 12.5% създадоха десетилетиена икономически растеж и “бедният човек на Европа” сега е “Келтският Тигър”с втория най-висок жизнен стандарт в ЕС (след данъчния рай Люксембург).Ирландският модел показва как фискалната дисциплина и ниските данъчни ставкипомагат за привличането на капитали и предприемачи вместо прогонването имв други страни.

За съжаление Германия не е склонна да последва примера на Ирландия. Германскиятканцлер Герхард Шрьодер показа това много ясно като каза на източните сисъседи, че тяхната политика на ниски данъци и конкуренцията, която пораждат,са неприемливи и не трябва да се допускат. Според германския лидер “данъчниятдъмпинг” е нечестен спрямо немската икономика заради трансфера на работниместа от немските компании в източна Европа. Очевидно вместо да поправисистемата, която прави Германия непривлекателна за капиталите и компаниите,канцлерът би подкрепил една потисническа данъчна система като принуди странитес ниски данъци да ги повишат.

Шрьодер се оплаква от съществуването на национално вето върху данъчнитевъпроси в процеса на вземане на решения в ЕС, което в момента прави невъзможнахармонизацията. Вече няколко години Германия и Франция се опитват да сеотърват от това вето. Последният им опит беше в проекта за конституция наЕС – чрез въвеждането на гласуване чрез квалифицирано мнозинство, коетое система на претеглени гласове, да замени правилото на единодушието относновъпросите за корпоративния данък. При правилото за квалифицирано мнозинствона всяка страна-членка се дава определен брой гласове, претеглени споредразмера и населението и. Ако квалифицираното мнозинство по данъчните въпросибъде прието някога, то би означавало, че страните-членки няма повече даимат право на вето, с което да възпрат големите страни като Германия и Францияда наложат собствената си неподходяща данъчна политика на останалата частот Съюза.

Всичко това е много странно. От много години икономистите твърдят, че нискитеданъчни ставки и опростяването на данъците са ефективни инструменти за насърчаванена растежа и за предотвратяване на бягството на капитали и компании. В допълнениена това ниските данъчни ставки често водят до повече приходи отколкото високите,както се вижда от опита на Ирландия и на източно-европейските страни. Следователновместо да се опитва да принуди останалите да приемат неподходящата им данъчнаполитика, Шрьодер трябва да се опита да завърши това, което започна през2002 г., когато намали данъка върху печалбата и наложи други данъчни реформив собствената си страна.

–––––––––––––––––––––

[1]Вероник де Ружи е изследовател в American Enterprise Instituteи се занимава с данъчна и бюджетна политика

Статията е публикувана в TechCentral Station и е преведена с разрешението на автора.

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.