Данъчна тежест на едноличните търговци и компании

В миналия брой представихме ролята на малките и средни предприятия в икономиката. Сега ще направим кратък преглед на данъчната тежест с фокус едноличните търговци и малки компании в страната.

Данъчни промени

През 1997 година корпоративното облагане в страната беше над 40%, както и най-високата пределна ставка върху доходите – 40%. В годините след 1997 директните данъци бяха намалени по време на управлението на две правителства. През 2005 година данък печалба вече е 15% – един от най-ниските в Европа (1). През 2005 година данъкът върху дивидентите беше намален от 15% на 7%. Така корпоративното облагане е значително намалено.

През 2005 година облагането на физическите лица е между 10 и 24% в зависимост от доходите. Въпреки това, размерът на социалните осигуровки остава непроменен на ниво от 42.7% (35% за едноличните търговци), което е едно от най-високите в Европа. Ако съберем социалните осигуровки и личния данък, то общото данъчно бреме върху дохода на физическите лица за повечето хора е незначително по-нисък.

Данъкът върху добавената стойност в България е непроменен със ставка 20%, но останалите косвени данъци растат всяка година. Причината за това, е че българското правителство трябва да изравни с минималните европейски ставки постепенно нивата на акцизите в страната преди 2007 година (2010 за цигарите). Затова в следващите години те ще продължат да растат. Като цяло, данъците върху потреблението се повишават значително, както като ставки, така и като приходи от тях.

Данъчни ставки в България

 

2001

2002

2003

2004

2005

Данък печалба

28%

23.5%

23.5%

19.5%

15%

Данък върху доходите

20-38%

18-29%

15-29%

12-29%

10-24%

Социални осигуровки

42.7%

42.7%

42.7%

42.7%

42.7%

ДДС

20%

20%

20%

20%

20%

Източник: Държавен вестник, 2001 – 2004

Едноличните търговци в България плащат социални осигуровки и данък върху доходите. През последните няколко години данъкът върху доходите беше намален. Въпреки това, социалните осигуровки не се променят и техният максимален и минимален размер се повишава всяка година. Затова не е учудващо, че за повечето еднолични търговци с доход между 1 000 и 1 800 лв. данъчната тежест всъщност нараства.

Данъчна тежест и доходи

Източник: Изчисления на автора въз основа на Закона за облагане на доходите на физическите лица

Тъй като данъчната тежест за едноличните търговци нараства те могат да намалят данъчните си задължения като се регистрират като ООД, което плаща данък печалба. При това положение те могат да спестят повече от една трета от данъчните си задължения.

От 2001 година приблизително 50% от разговорите и срещите с правителството от страна на големите бизнес асоциации като БТПП, БСК и БИБА са с фокус данъците, социалните осигуровки и свързаните с тях процедури (2).

Кой плаща данъци?

Демографията на облагането е такава, че малка група хора издържа всички останали.

Българските граждани, които произвеждат доход са 2.2 млн. (заети в държавни и частни предприятия) или 33% от тези над 15 години. Останалите 67% са нетни получатели на преразпределението от държавата и включват пенсионери, държавна и местна администрация, всички наети, чиито заплати се изплащат от бюджета (без несубсидираните предприятия с държавно участие), безработните и получаващите държавни стипендии.

Облагане на средната класа в периода 2001 – 2004 година

Нека разгледаме следния пример: български гражданин, на възраст между 30 – 40 години, работи на трудов договор или като ЕТ, получава общ месечен доход от 1 000 лв. Той/тя трябва да заплати 29% (задължителна) пенсионна осигуровка и 6% (задължителна) здравна осигуровка върху 850 лв. за да допринесе към квази-държавните фондове. Общото плащане е 297.5 лв.

Данъкът върху доходите върху оставащите 702.5 лв. е 149 лв. Останалите 553.5 лв. е за потребление. Според предположенията на МФ и НСИ, той/тя ще похарчи до 80% от тях за стоки и услуги, които се облагат с ДДС, тоест още 74 лв. ще постъпят в бюджета. Ако той/т я кара кола например и харчи 50 литра месечно, акцизите са 12 лв. Остават 445 лв. Тази сметка разбира се не е пълна, защото потреблението на всеки човек е различно.

Да предположим сега, че предполагаемата средна заплата към края на годината е 307 лв. Тогава обикновен работник ще плаща (задължителни) 32.77 лв. социални осигуровки, а работодателят – 98.32 лв. Върху останалите 274.23 лв.работникът дължи данък върху доходите в размер на 34.30 лв. и нетната заплата всъщност е 239.93 лв. Разходите на работодателя са 405.32 лв. В крайна сметка 165.39 лв. отиват за правителството. Отнетите средства представляват 40.8%, тоест работникът получава по-малко от 60% от приносът му за икономиката. От тук следва, че всяка от страните по трудов договор има значителен стимул да избегне плащане на данъци.

Отчитане на данъците за 2004 и 2005 година за МСП

Независимо от данъчните си задължения, процедурата за отчитане натоварва работодателите защото те трябва да попълват и подават годишни данъчни декларации. Тези декларации обикновено се попълват заедно със справките за НСИ, тъй като крайният срок е един и същ. Едноличните търговци са задължени да правят същото, но имат други срокове.

Дори декларацията и справката да са празни (фирмата или търговеца не са развивали дейност), цялата процедура по подаване отнема време. Много е трудно да се пресметне колко време се изразходва за попълване и подаване на декларации защото има различия при отделните данъкоплатци. Наскоро ИПИ се опита да изчисли времето, отделено за изготвянето на справка за НСИ.

Идентификационният номер на фирмата (ЕТ) трябва да се попълни 33 пъти в справката за НСИ, трите имена на собственика (управителя) и попълващия декларацията (обикновен това е счетоводителят) се попълва 22 пъти (независимо дали е един и същ човек или не), а името на човека за контакт – също 22 пъти, въпреки че това обикновено е собственикът, управителят или счетоводителят. Последните двама трябва да се подпишат 50 пъти. За икономиката като цяло това означава 124 000 дни годишно, прекарани за подписване на справката за НСИ.

 

 

–––––––––––––––––––

(1) Само пет европейски страни имат по-нисък корпоративен данък – Естония ( нулев данък върху реинвестираната печалба ), Черна гора (9%), Сърбия (10%), Ирландия (12.5%) и Кипър (10% и 15%).

(2) За повече информация виж Интернет страницата на БТПП – http://www.bcci.bg/bulgarian/law/apendix.htm, на БСК – http:/ bia-bg.com и БИБА – http:/ www.biba.bg/ Publications.asp. Нарастващото обществено внимание към данъците е свързано с нарастване на данъчните приходи и данъчните реформи в края на 90-те години. Сегашното правителство увеличи разходите, докато твърдеше че ще въведе различни данъчни стимули.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.