Дали закон за етичните норми е това, което прави представителите на народа по-морални?
Word Format
(Word Format)
През миналата седмица в Народното събрание беше внесен Законопроект за етичните норми в работата на народния представител. Мотивите за внасянето, стилистиката и съдържание му имат по-скоро пожелателен характер и не демонстрират възможност за въвеждане на рамка от стандарти за поведение на народните представители. Обект на Законопроекта са очевидни и неподлежащи на коментар твърдения: „Чл. 2. Народният представител е длъжен да спазва Конституцията и законите на Република България.“, „Чл. чл. 7 и 18. Народният представител е длъжен винаги да се отнася с дължимото уважение към гражданите …“ и т.н. Използването на изрази от типа: „Народният представител е длъжен …“, „Народният представител не може …“, „Народният представител може …“, „Народният представител няма право …“ не означават непременно постигане на по-висок морал в работата на народните преставители или избягване на финансови нарушения и корумпираност при изпълнение на техните задължения.
В по-голямата си част законопроектът представлява длъжностна характеристика на народния представител: „Чл. 5. Народният представител е длъжен да разкрива мотивите си и да обосновава действията си …“, „Чл. 9. Народният представител е длъжен … чрез личния си пример да утвърждава ….“. Вярно е, че в нашето общество се налагат възпитателни методи в стил „липсват ви първите седем години“, но това е по-скоро вестникарска практика, която не е уместна в законотворчеството.
Другият аргумент за предлагането на този законопроект – „защита на обществения интерес и неговия приоритет пред личните интереси“ – също не издържа евентуалната критика. Приемането на още един закон не може да е причина държавните институции или т.нар. представители на публичната власт да вършат по-добре и съвестно работата си или да са по-малко корумпирани.
След 1989 г. в нашия парламент вече има практика за създаване, без изричен закон, на неефективно функциониращи Комисии по парламентарната етика по време на Великото народно събрание, на 37 НС, по корупцията в 36 НС и т.н. Създаването на такава комисия в днешно време е предпоставка за нова вълна „лов на вещици“, досиета и съответно манипулация. Не случайно подобни етични кодекси се приемат и въвеждат в страни с развит и демократизиран политически процес, нещо което за съжаление все още не може да се каже за България.
Последствията от главата „Отговорност“ са повече от несериозни, горе-долу в стил „Ще напишем забележка до родителите“. Какво означава изразът „достатъчни данни за нарушаване на правилата за парламентарната етика“ в чл. 31. на предлагания законопроект? Какво ще се случи след като глобят народния представител или пък го изключат от участие в парламентарни делегации, или пък дори „публично оповестят информация за деловите интереси“? Такава информация и сега се оповестява като резултат на журналистически материали. В момента, в който съдебната система започне да си върши работата няма да е необходимо създаването на каквито и да било наказателни комисии. Очевидно вносителите забравят простичкия факт, че народният представител е преди всичко гражданин на Р България и следователно не е необходимо изричен закон за да се подчинява на държавната нормативна уредба.
Не звучи сериозно и аргументът, че подобни документи, като предлагания законопроект, трябва да имат характер на закон, за да не търпят чести промени („след изтичане на мандата на съответния парламент“, в изследването на ИПИ Правна и законодателна реформа; Въздействие върху растежа на частния сектор, може да се проследи честотата на промените в българската нормативна уредба до 2000 г.).
Условие за създаването на стойностни и „трайни“ законови текстове в България е развитието на качествено нов парламентарен манталитет, което пък е въпрос на време.
