Дайте свобода за бъдещия пенсионер*

Пенсионната система у нас е финансово нестабилна – тя просто не може да изплаща високи пенсии при настоящото ниво на данъчно облагане. Да се вдигат данъците, обаче е най-неудачният начин хората да поемат повече отговорност и да финансират системата. Колкото по-високи са данъците, толкова повече хората крият доходи и не плащат.

Другият вариант е да се намаляват пенсиите – крайно несправедливо решение, което никое правителство не би издържало, а спрямо пенсионерите би било пагубно.

Има и трети вариант – идеята на Института за пазарна икономика за реформа на пенсионната система чрез въвеждане на лични пенсионни сметки. Това е единственото засега предложение, при което хората ще имат реални причини да плащат, пенсиите могат да са по-високи и всичко това без вдигане на данъци.

Накратко, с лични пенсионни сметки работещите ще спестяват, колкото поискат в лична сметка, избират сами пенсионния си фонд, времето на спестяване (това ще определи и размера на пенсията) и могат да сменят фонда, ако не са доволни. Най-важното е, че преминаването към системата на лични пенсионни вноски ще е доброволно, т.е. който вярва и иска да разчита на държавата, има възможност да остане в старата система. Който обаче не иска, ще е свободен да я напусне. При този вариант и допускания за пенсионна възраст, инфлация и доходност ИПИ изчислява, че работещите ще получават 31% по-висока пенсия срещу 2,2 пъти по-ниски вноски.

Противниците на предложението са най-вече чиновници, които отговарят за изплащането на пенсиите и/или за определяне на размера и условията за пенсиониране (коефициенти, точки, години и т.н.), т.е. хора, които имат интерес сегашната система да продължи да съществува и да им дава значителна власт в разпореждането с огромни ресурси.

Ето аргументите против.

1.Нямало пари – вярно е, че в момента пари за високи пенсии няма и точно това се опитва да промени предложението за лични пенсионни сметки. Най-важният момент от реформата е откъде да се намерят пари за пенсиите на сегашните пенсионери, които нямат натрупани средства в пенсионен фонд. Пари има, но не в НОИ, а в държавната администрация. Решението -могат да се спестят бюджетни разходи и да се намерят други приходи. Според изследване на ефективността на държавата България може да предоставя същото качество на публични услуги с 54% по-ниски разходи. Това означава, че много бюджетни разходи трябва да се съкратят – например да не се купуват корвети (1 млрд.лв.), да не се строи “Белене” с държавни пари (5 млрд.лв.), силно да се намали администрацията (разходите за заплати са 4,2 млрд. лв. за 2009 г.) и т.н. Приватизацията на държавни активи също е източник на средства. Има големи резерви, които могат да се използват за настоящите пенсии и да освободят работещите от този данък.

2.Не било направено никъде по света – в много страни работещите спестяват в частен пенсионен фонд и разчитат най-вече на себе си. През 1992 г. Австралия въвежда капиталова пенсионна система. Работодателите внасят в лични сметки на работниците 9% от заплатите им. От 2003 г. държавата прави вноски от името на работещите с по-ниски доходи, при условие че те също правят доброволни лични вноски. Швеция, Швейцария и Дания въвеждат индивидуални сметки, базирани на капиталов принцип. В Холандия капиталовата пенсионна система обхваща над 90% от работната сила. Хонконг въвежда задължителна, базирана на капиталово-покривен принцип пенсионна система през 2000 г. Работниците са длъжни да внасят 5% от брутната си заплата, а работодателите – 5%. Системата се управлява от частни фондове, като държавата има надзорна роля. В Хонконг изчисленията показват, че ако в момента един човек между 20 и 25 г. започне работа и внася 10% от дохода си като осигуровка, след 40 г. ще получава пенсия, която ще е между 60% и 100% от последната му заплата.

Решението – всеки, който иска да спестява в лична пенсионна сметка, да може да го направи, без да плаща осигуровка и в държавния бюджет.

Държавата ще продължи да подкрепя социално слабите, които нямат достатъчно спестявания за пенсия, но при строги правила. Настоящите пенсии се изплащат от бюджета.

3.Хората нямало да плащат – явно противниците на реформата не вярват, че хората могат да си направят сметката и да спестяват за пенсия, но само ако знаят, че спестяването е за тяхната лична пенсия. Тогава е реалистично дори да се спестява много повече – ако всеки може директно да се договори с пенсионния си фонд и да си направи такъв пенсионен план, който му пасва най-добре – колко време да работи, колко да внася, каква пенсия да получава.

Решението – оставете хората сами да планират пенсионирането си чрез лични пенсионни сметки.

4. Пенсионните фондове можело да фалират – този аргумент е равносилен на твърдението, че банките, в които си държим спестяванията, могат да фалират. Решението – ясни, строги и прозрачни правила за всички пенсионни фондове по подобие на банките, като държавата гарантира спазването им.

5.Доходността на пенсионните фондове можело да е ниска – така, както е невъзможно да се гарантира печалбата на една фирма или пенсионен фонд, така и не е възможно да се гарантира, че държавният бюджет ще има достатъчно приходи, за да изплаща нормални по размер пенсии след 20 години например. Спестяването за пенсия е дълъг процес и въпреки че има спадове, има и възходи и крайният резултат е много вероятно да е положителен. За последните 80 г. средната доходност от инвестиции в акции в САЩ е 8%-9% след отчитане на инфлацията. Средната доходност на пенсионните фондове в Чили за последните 23 г. е 10% след отчитане на инфлацията.

Това, което остава невидимо като аргумент против личните пенсионни сметки, е съпротивата на чиновниците и политиците, които след подобна реформа ще загубят властта си върху голяма част от живота ни. На този факт има само едно решение – нека се предостави избор и хората да решат сами. Единствено тогава ще стане ясно коя система е по-добра. При сегашната право на избор няма и затова хората не участват, а държавата изобретява допълнителни изисквания, които ограничават размера на пенсиите, броя на пенсионерите или времето за получаване на пенсия – все неща, които са изключително дискриминационни.

 

* Статията е публикувана за първи път във в-к „24 часа“ на 26 октомври 2009 година.  


Свързани публикации.