Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Да залагаш срещу Гърция

Автор: Димитър Попов* / 19.03.2010
Оцени тази статия:

Застраховката срещу невъзможност от страна на Гърция да изплаща държавен дълг (CDS - credit default swap) наскоро стана причина за инициирането на големи дискусии на Стария континент и отвъд океана. Гръцкият премиер Георгиус Папандреу на посещение при американския президент Барак Обама, обвини спекулантите, които купуват „голи застраховки" (без да обезпечават дълг), че предизвикват повишаване на лихвения процент, на който пазарът е склонен да купува гръцки дълг и това допълнително затруднява кризисното положение в страната. По неговите думи, това е „като да купиш застраховка за къщата на съседа и после да получиш пари, когато тя изгори". Срещу покупката на застраховката (CDS), инвеститорите получават правото на обезщетение, при положение че посочените в договора правителства не са в състояние да обслужват дълга си (фалират). Тези финансови инструменти могат да се използват и без да се извършва хеджиране на дълг, т.е. с чисто спекулативна цел.

Лидерите на Франция, Германия и Люксембург подкрепиха позицията на Папандреу като изтъкнаха, че спекулативната търговия на деривати подкопава стабилността на Гърция, тъй като инвеститорите заемат къса позиция, печелейки от евентуален гръцки фалит. В отговор на тяхното искане за енергични действия от страна на Европейската комисия, за да се предотврати завръщане на гръцката криза, председателят на ЕК Жозе Барозу каза, че ще се поиска комисията да проведе разследване за „ролята и ефекта на спекулативните практики" върху пазара за европейски облигации [1].

Търговията с финансови деривати е мобилна, тоест във всеки един момент може да се премести от континента във Великобритания или САЩ, където финансистите не одобряват въвеждането на по-строги мерки, тъй като трудно би могло да се различи кои сделки са  спекулативни и кои - с цел хеджиране на дълг. Ето защо европейските лидери търсят подкрепата на САЩ за координирани регулативни действия, тъй като едностранното въвеждане на мерки срещу дериватите от страна на ЕС ще има слаб ефект.

Шумът около CDS може да се разглежда и като опит да се отклони вниманието на публиката от действителните проблеми, пред които са изправени Гърция и Еврозоната. За всички е ясно, че кризата в страната се дължи на дълго отлагани реформи в публичния сектор, раздути държавни разходи и слабости по приходната част на бюджета. Застраховките съставляват само 3% ($9 млрд.) от външния дълг на Гърция, който според МВФ възлиза на $271 млрд., т.е. няма как подобен обем да се определи като „масивна спекулативна атака"[2].

„Застраховките" се сключват без посредници (over the counter) от финансовите институции и хедж фондовете, което предполага риск неизпълнение на договора при фалит на контрагентите. Липсата на посредник при търговията прави проследяването и регулацията на дериватите изключително трудно, защото няма ясни критерии, по които да се разграничи покупката им с цел хеджиране на дълг от чисто спекулиране. От друга страна евентуален държавен фалит ще ощети не само притежателите на държавен дълг, но и тези които са инвестирали в гръцки предприятия, банки и други начинания свързани с гръцката страна. В този смисъл те също имат интерес да хеджират позициите си, но ще бъдат лишени от това си право при въвеждането на евентуална забрана. Премахването на застраховките, освен че няма да намали цената на гръцкия дълг, би довело единствено до увеличаването й. Липсата на възможност за хеджиране на позициите (или нейното ограничаване) ще направи инвестицията по-рискова и ще принуди инвеститорите да калкулират по-висока рискова премия за облигациите, оскъпявайки още повече кредитирането на Гърция.

На пръв поглед спекулантите изглеждат като хора, печелещи от нещастието на другите, особено когато залагат на очаквания за неблагоприятна пазарна ситуация за компанията или държавата. От друга страна последните години показват склонност на правителствата да спасяват определени големи компании и дори цели държави чрез международните финансови институции. В момента се обсъжда проект за спасителен пакет за предоставянето на 25 млрд. евро на Гърция от страна на държавите от Еврозоната [3]. За разлика от тях хедж фондовете и индивидуалните инвеститори не разполагат с опцията да бъдат спасени от някой друг и единствената им защита от поетия риск (тъй като те осъществяват дейност със свои средства) е достоверната прогноза, която се очаква да направят. В противен случай ги очаква загуба  [4]. Търговията с деривати е основана на частна договореност. За да се осъществи сделката от другата страна стои финансова институция, залагаща на хипотезата за стабилни гръцки финанси. Повишената цена на застраховката отразява очакванията на инвеститорите относно състоянието на пазара. В този смисъл очакванията за гръцки фалит показват реалното състояние, отколкото да го предизвикват. Нуждата от реформи не може да се скрие под тежкото було на финансовите регулации.

[1] http://www.europeanvoice.com/article/2010/03/france,-germany-want-clampdown-on-speculation/67405.aspx

[2] http://www.bloomberg.com/apps/news?pid=20601087&sid=aj9Qo2YqmFKs&pos=3

[3] http://www.reuters.com/article/idUSTRE61J19O20100220

[4] http://www.telegraph.co.uk/finance/comment/7418818/We-hedge-fund-managers-are-on-your-side.html

*Стажант в ИПИ