Да живее Пинера

“Стара Европа” е стара в по-широк смисъл от чисто идеологическия. Споредпрогнозите на ООН през 2054 г. 34% от италианците ще са на възраст над 65години. Испания, Франция и Германия са изправени пред подобен сценарий назастаряване на населението.

Но ако все пак застаряващото общество не е лошо само по себе си – как можепо-дългият живот да е нещо лошо – проблемът се състои в това, че моделътна Бисмарк за социалната държава не може да бъде поддържан при такава ситуация.Особено при положение, че европейските пенсионни системи са изградени повремето, когато очакваната продължителност на живота е била много по-краткаи за държавата е било много по-лесно да се намеси в областта на личнитеспестявания. Проблемът днес е в това, че развитието и на демографските,и на икономическите процеси е неблагоприятно за социалната държава.

Реформата на социално-осигурителната система е крайно необходима за Европа.Населението на континента застарява много по-бързо от американското, а наимиграцията тук се гледа с всеобщо презрение. Привличането на повече имигрантина пазара на труда не е политически приемлива възможност за много от лидеритена стария континент. И по-важното е, че това само би отложило, но не и решилопроблема – и може би го влошило с течение на времето.

Следователно в дългосрочен план промяната на системата е единственият начинда се гарантира както икономическа рационалност, така и обществен консенсус.Политиците в Европа от дълго време се опитват да извършат малки реформив параметрите на системата, но никой от тях няма куража да прокара революционнитеизменения, които са необходими, за да се запазят пенсиите на хората и дасе насърчи икономическото развитие. Между другото, това не означава, чепромените в параметрите не са важни. Това означава само, че те не са достатъчни.

Реформата става още по-наложителна и в светлината на нарастващите политическиразходи за нея. Марго Торнинг и Пинар Чеби от Международния съвет за формиранена капитал* посочват, че когато населението застарява, политическото влияниена пенсионираните хора нараства и по този начин се затруднява промянатана правилата на играта – дори при положение, че пенсионерите фактическище бъдат имунизирани срещу каквато и да е реформа.

Визията, от която има нужда Европа, е тази на Хосе Пинера. Д-р Пинера еминистър в Чили в началото на 80-те години. По това време той прилага иновативнапенсионна реформа, която преобразява чилийските работници в “работници-капиталисти”.Това е любимата метафора на Пинера и то с основание.

При модерната бисмаркова система пенсията е нещо, което получаваш следкато се пенсионираш като заместител на постоянния си доход. В страните катоИталия приблизително около 40% от доходите на работниците се изземва отдържавата и се използва, за да се финансират пенсиите на настоящите пенсионери.В този смисъл младите хора са лишени от собствените си пари с обещаниетоили надеждата, че, когато остареят, синовете и дъщерите им ще плащат затях. На процеса е присъща нестабилност, а от морална гледна точка трудносе защитава. Всъщност, системата причинява постоянно нарастване на правителственитеразходи и така данъците трябва да бъдат увеличавани, за да се поддържа действиетои.

Реформата от чилийски тип де факто би успяла да приватизира пенсиите, катозаедно с това ще ограничи правителствените разходи – нещо, което е многоважно за страна като Италия, където рискът е да се намали дългът на пенсионнатасистема чрез нарастване на публичния дълг, без осезаема промяна за среднияработник или данъкоплатец. Всъщност, Фабио Памоли и Никола Салерно доказват,че могат да се създадат стимули за създаване на частна система, като сеограничат правителствените разходи. Тези мерки са начин кризата да се направималко по-малко належаща, но въпреки това няма съмнение, че айсбергът сеприближава към “европейския Титаник”.

След реформата на Пинера в Чили парите на работниците се отделят в личнаспестовна сметка (ЛСС), която може да бъде пряко контролирана от самия работник.Той може да решава кога да се пенсионира, а размерът на пенсията му ще зависиот това колко е внасял, докато се е трудил. Ако работникът прецени, че размерътна пенсията е достатъчен, той или тя просто ще спре да работи; в противенслучай той или тя може да работи, докато се натрупа необходимата сума. Пенсионнатареволюция доведе до поразителна промяна в нормата на спестяванията в страната,която се повиши от по-малко от 10% през 1986 г. до почти 29% през 1996 г.ЛСС на работниците носят средно по 12% лихва на година и пенсиите са в размерна около 80% от средното възнаграждение.

Ключът се състои в способността да се убедят хората за необходимостта отчастно управление на парите им. Без всенароден консенсус би било невъзможноте да бъдат накарани да се присъединят към новата система. Днес около 95%от чилийците предпочитат новата частна система пред старата. Те се чувстватпо-удобно и сигурно, като знаят, че, когато поискат, могат да “видят” паритеси, да ги инвестират по друг начин, да вземат самостоятелни решения (и дорида ги променят) по отношение на преживяването на втората половина от животаси.

Сегашните разходопокривни системи в Европа са несправедливи, лишават хоратаот средства и ги правят по-бедни. Гражданите са принудени да плащат повечеи да получават ниски пенсии. При революция като тази на Пинера работницитевече няма да са класа в обществото, която може да бъде експлоатирана отдържавата икономически и идеологически. Те ще бъдат истински капиталисти,които управляват собственото си бъдеще. Точно затова политическият елитв Европа иска да ги държи в неведение за изгодите, които губят в продължениена години.

––––––––-

* International Council for Capital Formation