Да се самонакажем за еврофондовете

Напоследък фондовете на Европейския съюз към България са много обсъждани. В това няма нищо лошо, стига да не се обсъждаше как, кога и колко средства са замразени, заради невъзможността на България да ги усвои правилно и ефективно. Само преди три месеца имаше такъв случай. Последва писмо от генералния директор на разширяването в Европейската комисия Майкъл Лий, в което са разкрити многобройните слабости в управлението и контрола и нередности при усвояването. Основните нарушения бяха корупцията и неизпълнение на задълженията по управлението на програмите от Разширената децентрализирана система за изпълнение (EDIS).

Списъкът с нарушенията беше достатъчно дълъг, за да стимулира коренна промяна в отношението към предоставените ни пари и да е мотив към преосмислянето на цялата концепция за подпомагане на страните-членки на ЕС. За всичко това се изговори много, а възмущението както в България, така и в Европейски съюз предполагаше, че няма да има други подобни случаи. Дали?!?

Явно не успя да се изкорени заблудата, че европейските фондове са някакви пари, които ни се полагат, и можем да правим с тях каквото си поискаме, без да бъдем наказани при злоупотреби.

Миналата седмица средствата по още две мерки по САПАРД бяха спрени. Това са "Развитие и диверсификация на икономическата дейност в селското стопанство" и "Инвестиции в земеделските стопанства" и възлизат на общо 183 млн. лева.

В политическото пространство започнаха да се сочат с пръст, да се искат, да се дават оставки и в крайна сметка никой да не е виновен. Вицепремиерът Меглена Плугчиева заяви, че административният капацитет за усвояване на парите от ЕС в момента е с влошена количествена и качествена характеристика. Ами сега?!? Нали трябваше този „проблем" да се изглади след предишния резил.

Разбира се, правителството намери решение – да започне заместващо финансиране с национални средства по европейските проекти, чиито средства са замразени с предположението, че изразходваните средства от държавния бюджет за някои проекти може да се възстановят със средствата на ЕС, когато плащанията бъдат размразени. Тук ясно се забелязват думичките „някои" за проектите и „може" за възстановяването на парите от бюджета.

Идеята е абсурдна. Не стига ли, че вече стана ясно, че тези пари се използват неефективно и се доказаха множество измами? И какво означава „някои проекти". Същите, заради които бяха спрени еврофондовете, поради фалшиви оферти, непрозрачност и липса на контрол при отпускането им. Европейските данъкоплатци (включително и българските) се опариха. Сега, когато европейските вече не искат да ни дават парите си, остават само българските. Българският данъкоплатец трябва да „отпусне" пари по проекти, за които се доказа, че са неефективни и са спечелили чрез измама, корупция и фалшифициране на документи. Как да разберем колко от потърпевшите 571 проекта са ефективни и прозрачни?

Няма причина да се заблуждаваме, че от българските пари няма да се краде. Няма причина да се наливат пари в неефективни практики и да го позволяваме. Няма причина да си мислим, че това няма да се случи отново.

В крайна сметка малко след „разрешението на проблема" от страна на правителството Европейската комисия забрани на България да компенсира от бюджета си субсидиите по спрените проекти. Не искаха да ни оставят да се самонакажем. Нищо, имаме и други възможности!