Да работиш за държавата

В-к 24 часа, 17 март 2010 г.

През последните дни покрай дискусията за здравните вноски, държавните чиновници отново попаднаха в центъра на вниманието. Това провокира дискусия не само за осигуровките и въобще за заплатите им, но също така и за поведението на държавата на трудовия пазар. Тук се визира целият обществен сектор, където са заети огромна част от българите и където нещата не винаги следват нормалната логика. Фокусът често попада само върху чиновниците в държавната администрация, но в случая ще разгледаме обществения сектор в неговата цялост, като прибавим някои специфики конкретно за държавните служители. 

Ако се вгледаме в официалните данни, то по всичко личи, че това да работиш за държавата и то по време на криза ти дава доста по-голяма сигурност – не те съкращават, не ти намаляват заплатата, получаваш премия и отгоре на всичко не плащаш осигуровки. Всичко това е в сила за държавните служители и го има в официалната статистика, която може и да идва с известно закъснение след реалните събития, но поне показва цялата картина, без да я пречупва през нечии поглед или да фокусира в специално избран детайл. 

За заетостта

През 2009 г. кризата удари тежко по заетостта в страната. Наетите в частния сектор за предходната година са намалели с над 150 хил. човека, от 1,8 млн. на 1,65 млн. В същото време се наблюдава спад и при наетите в обществения сектор, но в доста по-малки размери – с 20 хил. човека или от 630 хил. на 610 хил. При това тук не се наблюдава толкова ефектът на кризата, колкото постоянната тенденция наетите в обществения сектор да намаляват плахо през годините.

Когато говорим конкретно за държавните чиновници, то техният брой не зависи от случващото се на пазара на труда, а от политиката на съответното правителство и по-скоро от успеха им в опитите да съкратят администрацията. Всяко правителство декларира подобна цел, но в крайна сметка рано или късно излизат официалните данни и опровергават заложените цели. Дори и съкращенията от края на миналата година във всяка една администрация останаха по-скоро пожелание и не се случиха реално. Причините затова са няколко:

• Размита отговорност и усложненост на задачата – много административни структури с преплитащи се функции, за които липсва ясен анализ и няма разбиране в тяхната цялост. Съкращенията зависят от различни хора за всяко едно административно звено, които могат да вкарат във всевъзможни детайли всеки, който им потърси отговорност за липсата на резултат;
• Вечно преструктуриране – постоянното преструктуриране в държавната администрация често завършва с увеличение на щата, а не с оптимизации. В бъркотията отново знанието се фокусира в рамките на звеното, което няма интерес само да се съкрати, а отвън е трудно да се обхванат и разберат всички процеси.
• Щатни бройки – често съкращенията са виртуални. Съкращаването на незаети щатни бройки се отчита като постигнат резултат, а всъщност нищо не променя

За заплатите

През изминалата година въпреки кризата, официалните данни показват ръст на заплатите в България, както в частния, така и в обществения сектор. В частния сектор ръстът за цялата година е около 10% от 520 до 570 лева, докато в обществения сектор ръстът е почти двоен спрямо частния – от 657 до 769 лв. Тук може доста да говорим за истинността на данните за частния сектор, но все пак като тенденции допирните точки с реалността са повече. За капак на всичко това, докато всякакви бонуси и премии в частния сектор не се случиха през изминалата година, в обществения сектор подобни премии е имало. Дори конкретно в държавната администрация, където подобни премии бяха “забранени” от правителството в края на миналата година, статистиката сочи друго – за последните три месеца премиите са достигнали до 10% от възнагражденията. Извън всичко това, много административни структури намериха „втори” начини да стимулират служителите си в края на годината.

За вноските и другите преференции

Неплащането на осигуровки е безспорно голям плюс за държавните служители. Ясно е, че всяка промяна тук ще утежни положението им, но това не променя факта, че всички трябва да бъдат третирани еднакво на пазара на труда, било то в частния или обществения сектор, в това число и държавните служители. Тук решението трябва да е принципно, а не да гони сляпо повече приходи в бюджета. Ако едните отделят част от дохода си за здраве, то е нормално и другите да го правят.

Всъщност ролята на държавния служител на пазара на труда си е по-специална не само в това отношение. Представете си например, че искате да напуснете работа и следва да подадете предизвестие за това – по закон. Е, ако сте намислили да ставате държавен служител, то подобно предизвестие не ви е нужно – тук държавата отново си е преписала по-специална роля на пазара на труда, като работодател за който това изискване не важи.

Всички тези проблеми лежат на принципна основа – ако ролята на държавата като работодател бъде поставена на еднакви нога с тази на всеки друг работодател, както и ако всеки държавен служител бъде третиран както всеки работник от частния сектор, то проблемите ще намерят своето решение сравнително лесно. Друг механизъм няма.