Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Да предизвикаш критичната точка. Може ли САЩ да избегне смъртоносна фискална спирала?*

Автор: Ричард Ран** / 08.01.2010
Оцени тази статия:

Ако правителствата продължават да трупат все повече и повече дълг, кога ще достигнат критичната точка? Гърците изглежда са до тази критична точка и е само въпрос на време преди други европейски страни и евентуално дори САЩ да попаднат в смъртоносната фискална спирала.

Нежеланието на гръцкото правителство да вземе трудните решения необходими, за да въведе фиска в ред, в последните няколко седмици накара инвеститорите да поискат 2,5% по-висок дивидент върху държавните еврооблигации в сравнение с тези издадени от немското правителство.

Първо малко предистория. Държавите в еврозоната имат договорни задължения да не навлизат в годишни дефицити по-големи от 3%, и въпреки това прогнозата за 2010 г. за всички големи икономики в еврозоната е много повече от тази цифра. Гърция (12,2%), Ирландия (14,7%) и Великобритания (12,9%) даже са с двуцифрени дефицити. Както може да се види в приложената таблица средният дефицит за еврозоната е прогнозиран да бъде 6,9%, повече от двойно над договорения лимит.

Гърция е достигнала кризисна фаза,и както посочих, дългът й сега се продава значително по-евтино в сравнение с другите страни в Европейския съюз. Ирландия има по-голям дефицит, но общият й нетен държавен дълг е само 38%, който контрастира с 95% в Гърция. Но ирландците за разлика от гърците подготвят заслужаващ доверие план да орежат държавното харчене и да върнат икономиката си по пътя на растежа.

Страна

Прогноза за бюджетен дефицит за 2010 г. (като % от БВП)

Прогноза за 2010 г. за нетен държавен дълг (като % от БВП)

Франция

8,2

60,7

Германия

5,0

54,7

Гърция

12,2

94,6

Ирландия

14,7

38,0

Италия

5,3

100,8

Великобритания

12,9

59,0

Еврозоната

6,9

57,9

САЩ

9,6

65,2

Япония

8,2

104,6

Източници: ОИСР, Европейската комисия, Дирекция по бюджета към Конгреса на САЩ.

Фундаменталният проблем с повечето от най-големите икономики в света е, че позволиха държавното харчене да се увеличава по-бързо от икономическия растеж, което в дългосрочен план може единствено да доведе до икономическа катастрофа.

Много правителства предлагат увеличения на данъците, но това няма да може да разреши проблемите им, защото повечето данъци вече са над нивото, което в дългосрочен план максимизира приходите.

По-нататъшни данъчни увеличения ще доведат единствено до по-бавен икономически растеж и увеличаване на сивата икономика, което ще направи фискалната ситуация по-лоша, а не по-добра. Отговорното решение е радикално орязване на държавните разходи, като алтернативата е икономическа стагнация, или по-лошо - вероятно съчетана с висока инфлация.

Япония опита да харчи към просперитета като издаваше все повече дълг. Досега избягваше инфлация, но страдаше от икономическа стагнация, от което делът им в световния БВП намаляваше и ситуацията може само да се влошава.

Администрацията на Обама и Конгреса са се устремили към това да избутат страната отвъд критичната фискална точка. Критичната фискална точка е там, където лихвата, която купувачите на ДЦК изискват, за да бъдат компенсирани за риска от неизпълнение на дълга и/или засилваща се инфлация, прави общия лихвен разход толкова висок, че правителството взима заеми само за да изплаща лихвите. Това е еквивалентно на ситуация, в която едно семейство е толкова задлъжняло, че взима заеми само за да плаща лихвите по своите ипотеки, кредитни карти и т.н.

Предложеният план за здравеопазването и схемата за търговия с емисии ще добавят трилиони долари към американския дълг в следващите няколко години, и по всичко личи, че скоро ще доведе общия дълг много над 100% от БВП. Дори ако администрацията реши да облага „богатите" на 100% от доходите им, пак няма да има достатъчно пари, за да се платят всички тези схеми за харчене.

Следното трябва да се знае от повечето членове на Конгреса. Размера на американската държава вече е много над нивото, което максимизира благоденствието и растежа. Данъците върху американците с високи доходи са много над нивото, което максимизира приходите. Затова тези от политическата класа, които искат още по-голямо увеличаване на размера на държавата и държавния дълг като процент от БВП са скандално безотговорни. Това е почти като смъртно пожелание за страната.

Хората се приспособяват доста добре към промените в климата. Нашият вид вече е оцелял през стотици климатични цикли. Това, към което им е трудно да се приспособят, е фискалната и монетарна лъжливост на политиците. Въпреки това, политиците предпочитат да летят по света и да говорят за изменение на климата вместо да вкарат фискалната си къща в ред.

Купувачите на ДЦК не са глупави. Те виждат какво се случва. Ако администрацията и Конгреса скоро не обърнат курса, цената по обслужването на дълга бързо ще избута САЩ отвъд критичната точка.

След като критичната точка е достигната, правителството ще се смали по един или друг начин, защото няма да има начин да се финансира предишната раздута държава. Кой ще е най-наранен? Най-зависимите от правителството.

 

Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 23 декември 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.