Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Да говорим за образование и заетост

Автор: Петър Ганев / 29.03.2013
Оцени тази статия:

Всеки пети българин е беден. Това казват официалните данни през последните години, ако се гледа т. нар. „риск от бедност”, което е относителна величина и е водещият индикатор в Европа за оценка на бедността[1]. У нас бедността има и абсолютни измерения, което още повече утежнява реалната картина – почти половината българи казват, че живеят в материални лишения, тоест изпитват затруднения да покрият основни свои нужди. Всичко това ни показва, че ако има водеща тема в страната, която трябва да бъде във фокуса на изборните дебати, то това безспорно е бедността.

Преди седмица коментирахме, че изборите се превръщат в поле за изява на приказни герои и древни легенди – Робин Худ и Вълшебникът от Оз се появяват отвсякъде. Риториката за борба с бедността е завладяна от популизъм – едни искат да вземат от богатите и да дадат на бедните, а други са щедри на всякакви обещания, които са на практика неизпълними. Както посочихме и тогава, предизвикателствата пред бедността в страната не са в преразпределянето, а в създаването. Това се вижда безспорно в данните, които ни показват и откъде извират проблемите и предизвикателствата пред бедността.

В България има две неоспорими причинно-следствени връзки, които са както интуитивно верни, така и подкрепени от данните. Едната връзка гласи, че образованите работят, а необразованите не работят. Знаете ли каква е заетостта при висшистите за 2012 г.? След четири години спад на заетостта, който заличи над 400 хил. лица от статистиката за заетите,  заетостта при висшистите е над 80%, и то по официални данни, без да отчитаме каквато и да е била сива икономика. А знаете ли каква е заетостта при тези с основно образование? Няма и 30% или с други думи, без гимназия и университет почти сигурно оставаш без работа. Двете групи между другото са сходни като големина – хората с висше и тези с основно образование са почти с равна тежест в, условно казано, работоспособното население (15-64 години). Така че ето ви едно предизвикателство, на което всяка партия би трябвало да отговори – връзката между образование и пазар на труда. Повечето работоспособни българи са със средно или основно образование и не могат да си намерят работа – това е структурен проблем, а не проблем на преразпределението или празните обещания.

Другата връзка гласи, че заетите не са бедни, а безработните са бедни. Отново по официални данни, рискът от бедност при безработните е над 50%. При заетите рискът от бедност е около 8% или с други думи, ако работиш, рискът от бедност пада драматично. Така че ето и другото голямо предизвикателство – връзката между заетостта и бедността. Огромна част от българите не работят и съответно попадат в риск от бедност – това също е структурен проблем, а не проблем на правителствени харчове. 

Ако обвържем двете теми, то в семейство с двама висшисти вероятността от попадане в риск от бедност е минимална. Вместо да си говорим за Робин Худ и Вълшебникът от Оз, през следващите седмици би било хубаво да си говорим за връзката между образование и пазар на труда, за предприемачество и създаване на работни места. Не социалните харчове, а структурните политики в сферите на образованието, бизнес средата и пазара на труда – това са истинските предизвикателствата пред бедността.

 


[1] Коментар на европейските индикатори за бедността виж тук: http://ime.bg/var//Poverty.pdf