Да бъде университет или да не бъде…
Какво се случи след последния дебат за БАН и ролята на държавата за развитие на науката? Министърът на образованието, младежта и науката предложи част от институтите на БАН да се обединят с някои университети и така да се концентрират преподавателите и изследователите в сходни сфери. В отговор БАН публикува проект за преструктуриране, в който предлага намаляване на броя на институтите си от 69 на 42, но без реална промяна в дейностите, а само като съединява някой институти. Няма и никаква промяна в начина на финансиране – основен донор остава държавата, без дори да се въведе някаква форма на проектно финансиране или на директно обвързване на субсидиите с постигнатите резултати. Промяна в стимулите няма, няма и промяна в избора на това, над което работят учените.
Напук на общественото недоволство от непрозрачните и неефективни държавни разходи за наука дискусията породи у ръководството на академията желанието да си създаде база за допълнителни претенции към българския данъкоплатец. Как по-точно – ами като обяви намерението си да създаде държавен изследователски университет. Аргументът е, че в БАН са най-добрите учени в страната и предлагането на образователна услуга под формата не само на докторантски програми, както досега, но и на бакалавърски и магистърски програми ще привлече студенти от страната и чужбина, ще създаде конкуренция между университетите в страната и ще повиши качеството на българското висше образование. Проблемът на висшето ни образование и в момента обаче не е толкова липсата на висококвалифицирани академици, колкото липса на взаимодействие между научните среди и реалния бизнес. Не е ясно как БАН е преценила, че тя работи в по-тясно взаимодействие с бизнеса отколкото университетите и че на пазара на труда нейните кадри ще са по-конкурентоспособни.
В момента в страната фунционират общо 37 висши учебни заведения, които през тази година ще получат близо 385 млн. лева под формата на субсидии от държавния бюджет. Освен това хазната ще отпусне и на БАН още 75 млн. лева. Както се вижда от графиката по-долу през последните години трансферите от хазната за образование и наука устойчиво нарастват, никой обаче не следи какъв е ефектът от това. Създаването на още един държавен университет ще допринесе за допълнително повишение на тези разходи – ако не с помощи за създаването му (председателят на БАН акад. Никола Съботинов твърди, че академията разполага с достатъчна материална и техническа база за обучението на студенти), то със сигурност вследствие на субсидиите за още един университет.
Източник: Министерство на финансите
Тревожна е идеята за още един държавен университет, който ще се конкурира с останалите държавни висши училища за субсидии вместо за студенти. Тревожно е и това, че идеята за този университет се лансира в отпор срещу проект за нов частен политехнически университет в Перник. „Щом в Перник може да има университет, защо БАН да не може да създаде" пита риторично акад. Съботинов. На пазара на труда появата на нов работодател е нещо положително за тези от страната на предлагането, защото по-голямото търсене бута цената на предлагания труд нагоре. В академичните среди обаче това се възприема почти като лична заплаха, подронване на авторитета.
Като данъкоплатец не разбирам защо е необходим още един държавен университет, щом местата и в съществуващите не могат да бъдат запълнени…, а както акад. Съботинов сам казва голяма част от академичния състав на БАН вече преподава именно в тези университети. За още един частен университет място винаги има – щом има хора, които искат да инвестират средствата си в този бизнес, те имат пълната свобода да го направят. Разликата между двата проекта е, че при втория случай инвеститори са се насочили към определена ниша и очакват, че кадрите, които ще подготвят ще се различават по нещо от наличните и ще имат място на пазара на труда, докато в първия случай БАН предлага държавата да създаде университет, който да осигури заетост и използване на знанията на учените в академията… Цялата опозиция на учените в държавната академия и държавните ВУЗ-ове както срещу някаква форма на частно финансиране на тяхната работа, така и срещу създаване на нови висши училища с частни пари е най-малкото притеснителна. Тя означава, че самите учени държат оценката на труда им да продължи да се случва далеч от пазара в сигурния вакуум на субсидиите.
* Стажант в ИПИ
