Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Цугцванг със световната икономика

Автор: Петър Ганев / 12.08.2011
Оцени тази статия:

Нещо не е наред. Не са нужни кой знае какви познания по икономика, за да се ориентира човек в обстановката. В Европа властта все повече се концентрира, докато страните се надпреварват кой по-напред да фалира (разбирай да бъде спасен), в САЩ си изстреляха всички куршуми и не постигнаха нищо (разбирай понижен рейтинг и сринати борси), световните пазари пак са в цугцванг[1] и на фона на всичко това стои все същата политическа класа, която ни казва „не сме виновни, но ще ви оправим”.

Това, което не е наред, е именно тоталният разрив между реалността и фантазиите на политическата/бюрократична класа. Тази класа не се е променила: основните играчи на американо-европейска сцена от септември 2008 г. и тези, дейни към момента, са едни и същи. Днес те звучат точно толкова уверени, колкото и през 2008 г. Все пак това е част от трудовите им задължения – да бъдат уверени. Няма как да излезе Бен Бернанке и да каже „не знам какво става, май ще потънем”. И после политиците се оплакват, че пазарите били непослушни (разбирай, непослушни за фантазиите на политико-бюрократите).

Това, което се случва през последните няколко месеца, е все по-притеснително. Нивото на адекватност на политико-бюрократите падна до критичния минимум. САЩ навлязоха в технически спор със „Стандарт енд Пуърс” и отрекоха реалността. Обама каза, че според него страната е AAA и не приема подобни оценки от кредитни агенции. Най-силният аргумент на Обама бе, че Уорън Бъфет също мисли така, като името на Бъфет беше изстреляно в първите 30 секунди от обръщението на президента. Кадрите на NBC обаче бяха красноречиви – Обама говори в типичният си шлифован стил, а до него, в едно малко квадратче, индексът Dow(n) Jones се срива и свети в червено.

В Европа ситуацията е още по-напечена. Постоянно се говори за т. нар. спекуланти – „спекулантите атакуваха еди коя си страна”, „ще се предпазим от спекулантите” и т.н. Сякаш единственият проблем в Европа е наличието на някакво тайно братство, наречено „спекулантите”, което се чуди коя страна да срине. Това е позната история – оправданието със спекулантите винаги е било предпочитано в подобни ситуации. Когато Лемън Брадърс фалираха през септември 2008 г., до последно Дик Фулд (изп. директор на Лемън) се вайкаше от „спекулантите” и искаше правителството да го защити. Искаш да играеш на пазара и да печелиш, но когато тотално се оплетеш в собствените си грешки и пазарът те погне, вече искаш защита и играта не ти харесва. Същото е с правителствата – ние обещаваме, пазарите ни финансират (на гърба на данъкоплатците) и всичко е супер. Но когато пазарите се дръпнат и дори заложат срещу теб, тогава вече са лоши спекуланти, които трябва да бъдат тикнати в затвора. 

Оставайки настрана рейтинговите агенции и „спекулантите”, оправданията във Великобритания за слабото възстановяване са наистина интересни. През второто тримесечие на 2011 г. икономиката на Великобритания се представи по-слабо от очакванията, като причините за това са... цунамито в Япония, банковата ваканция през април, кралската сватба и... топлото време! Не, това не са просто нечии коментари, това е официалното становище на статистиката на острова. Имаше сватба и беше топло, та затова ли икономиката не върви!? Само да припомним, че лошите данни през последното тримесечие на 2010 г. бяха причинени от... студеното време. Можем спокойно да обобщим, че слабото възстановяване във Великобритания е причинено от времето – ту е студено, ту е топло.

Действията на европейските бюрократи заслужават внимание, пък и ще имат най-сериозен ефект върху страната ни. Ако в началото идеята за Съюза е била хората да се движат, работят и инвестират свободно из Европа, то към момента се върви изцяло в друга посока – не толкова свободите са важни, колкото централизираното вземане на решения от група хора, избрани по-скоро бюрократично, а не демократично. Проблемите в Европа сега са добър повод за допълнително движение в тази посока. Вече си имаме единна валута, сега се работи за единна фискална политика и едва ли не общ финансов министър на ЕС. Вече е факт и предложението за европейски данъци: европейско ДДС и европейски данък върху финансовите транзакции. Факт е нещото, наречено европейско МВФ, което спасява правителства и банки из континента. На фона на всичко това, Испания реши да затвори трудовия си пазар за румънски работници. Толкова със свободите, сега е времето на бюрократичната машина да работи за себе си.

Накрая остават въпросите какво ще се случи оттук нататък и защо пазарите се движат накъдето си поискат. Причината е ясна и тя се нарича липса на адекватни пазарни сигнали. Икономическите агенти взимат своите решения на база на информацията, която имат и сигналите на пазара. Под сигнали не се разбира да се изправи някой политик и да каже, че оттук нататък всичко ще е наред. Това не е пазарен сигнал, а безсмислено местене на въздуха с цел показване по телевизията. Пазарните сигнали идват с цените, обобщаващи информацията от всички актьори – тези, които търсят и тези, които предлагат. Същото е и с парите – там сигналите се крият в лихвения процент.

Когато лихвените проценти са ниски, това дава сигнал сякаш спестяванията нарастват, тоест предпочитанията не са към сегашно, а към бъдещо потребление. Това е сигнал да се инвестира – сякаш пазарът казва, че сега е моментът за дългосрочни инвестиции. Това обаче е лъжлив сигнал, тъй като няма повече спестявания, а просто лихвеният процент е неестествено поддържан на ниски нива с помощта на централните банки и печатниците на пари. Сигналът е подвеждащ и води до т. нар. бум, тоест до масово инвестиране в ненужни проекти (Мизес гo нарича „malinvestments”). Така стигнахме до септември 2008 г., когато инвестициите се оказаха балон и световната икономика се срина. Всички бяха учудени как така пазарните играчи са направили подобни глупости, като на преден план излезе старата приказка за алчността (“animal spirits” на Кейнс). Но това не е обяснение. Хората не са станали изведнъж по-алчни, просто „пазарните” сигнали са подвели всички. Това е единствено адекватно обяснение за това как така всички започват да „бъркат” по едно и също време. Просто всички следват едни и същи грешни сигнали, а именно неестествено ниските лихвени проценти.

Всичко това е в сила и до днес. Икономическите агенти вече знаят, че пазарните сигнали са лъжливи. Те знаят, че лихвеният процент е политически инструмент и не носи никаква информация за предпочитанията на пазара дали да се инвестира или не. И затова всички са в цугцванг. Все едно играеш шах със затворени очи без да знаеш позицията на дъската. Трябва да си луд да играеш каквото и да е било.

 


[1] Цугцванг – термин в шаха; неблагоприятно положение за играча, който е на ход; всеки ход на практика влошава позицията; играчът би предпочел да не прави нищо, докато не се промени позицията (което в шаха няма как да стане)