Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Чуждестраннитеинвестиции – реалности

15.12.2006
Оцени тази статия:

Наскоро представената официална статистика за чуждите инвестиции вБългария изглежда даде основание на администрацията да се похвали, чебизнес средата е подобрена значително.

Притокът на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за деветте месеца натази година e почти толкова голям колкото за цялата 2002 г. На тазиоснова от Министерство на икономиката чухме, че очакванията за цялата2003 г. са за около 1.4 млрд. долара ПЧИ в България.

Има няколко неща, които заслужават коментар:

1) Притокът на инвестиции в България наистина се увеличава и това енай-добре видимо от увеличеният дефицит по текущата сметка на платежниябаланс. В този смисъл текущият дефицит не може да е нещо негативно застопанството (както често чуваме от колеги), тъй като е продукт на ускоренатаинвестиционна динамика.

2) Инвестициите не са друго освен създаване на нови капиталови стоки.На национално ниво обаче има и друга възможност – инвестиция се наричаи преместването на капиталови стоки на дадена национална територия.(Затова поне част от инвестициите са съпроводени със текущ дефицит,който е резултат от внос на инвестиционни стоки.)

3) Държавната администрация счита за инвестиции и приходите от приватизация.Това на микро-икономически ниво вероятно е коректно да бъде нареченаинвестиция. На макро-ниво плащането за държавни активи е инвестициясамо и единствено ако тези пари финансират създаването на производствениактиви (нещо, в което държавата не е особено успешна).

4) Инвестициите в България според традицията от последните шест годиниса приоритетно “български” (ако изобщо такова деление е възможно). Сдруги думи, спестяванията на българите са основен източник на финансиранена инвестициите в българската икономика. Все още очакваме данните наНСИ за потреблението (и следователно спестяванията) на българите презразглеждания период.

5) Препоръчително е държавната администрация да се въздържа от обещания,които са “домейн” на частния сектор, като инвестиции, БВП и заетост.В противен случай рисковете – освен от неизпълнение на “обещанията –са и от вълна от искания за национален просперитет, които ще дойдат(или по-скоро ще продължат) от страна на синдикатите, социалистическатапартия и другите опозиционни партии.