Статии ISSN 1313 - 0544

Чуждестранна помощ - колективизъм или свобода

16.12.2006
Оцени тази статия:
 

В началото на септември бе представено десетото, юбилейноиздание на Индекса за икономическа свобода на канадския институт „Фрейзър”.Институтът за пазарна икономика е местният партньор на индекса за Българияи е ангажиран с представянето му пред българската публика.


Всяка година докладът на института е съпътстван от анализ по избрана тема,имаща отношение към икономическата свобода по света. Тази година тематае чуждестранната помощ и ефектите върху просперитета и свободата за страните-получателки.


Автор на анализa, озаглавен „Свобода срещу колективизъм в чуждестраннатапомощ”, е Уилям Ийстърли – работил дълги години като изследовател в Световнатабанка, а към момента професор по икономика в New York University.


Авторът разглежда политиките по предоставяне на чуждестранна помощ катонова форма на колективизъм, който (подобно на комунистическия колективизъмот XX век) е предварително обречен на провал. Вместо да се ръководят отиндивидуалната свобода, големите донорски организации предполагат, че беднитестрани трябва да се „позволят” да бъдат „съветвани” от международни експертичрез спуснат отгоре общ план.


Тези „колективистични фантазии” се подхранват и разпространяват от ООН инамират конкретен израз в Целите на хилядолетието за развитие – насоченикъм намаляване на бедността, ограничаване на разпространението на СПИН,осигуряването на образование и т.н. в най-бедните държави. Тези цели представляватплан, одобрен от всички държави по света и всички водещи световни институцииза развитие, включително Световната банка и МВФ. Зад него стои идеята, чеколективните действия ще успеят да създадат работни места и доходи, коитоне успяват да бъдат създадени от индивидуалните актьори опериращи на свободнитепазари.
За да бъдат постигнати тези резултати, МВФ и Световната банка виждат необходимостот преход към управление, ориентирано към постигането на резултати в развитието,което обаче включва голям дял централно планиране – на национално и секторнониво.


Един от проблемите на колективизма според автора е колективната отговорност,което е равносилно на липса на индивидуална отговорност, а това от своястрана позволява при неуспех всеки да прехвърля собствената си отговорноствърху останалите.


Въпреки че Световната банка и МВФ са изоставили централното планиране катопрепоръчван подход към бедните държави още през 80-те години, чуждестраннатапомощ на практика не успява да се откъсне от колективистките си корени.Единствената разлика днес е, че плановете изготвяни от международните експертивключват либерализация на пазара. А емпиричните данни категорично показват,че свободните общества постигат несравнимо по-добри резултати от колективистките.


Ийстърли доказва връзката между икономическата свобода и икономическия успехчрез статистически анализ. Защитниците на колективистките решения на проблемас бедността обаче издигат хипотезата за „капанът на бедността” – беднитестрани трябва да достигнат определено ниво на основен капитал, за да можетой да бъде оползотворен. За да достигнат това ниво, според тази теория,бедните държави имат нужда от „голям тласък” – това е ролята на чуждестраннитепомощи. След достигането на необходимото ниво, икономическият растеж ставасамоподдържащ се и тогава действително ще се наблюдава връзката между свободаи икономически успех.


У. Ийстърли прави статистическа проверка на тази хипотеза, противопоставяйкия на обяснението, че страните просперират благодарение на икономическатасвобода (защитавано от него). Според хипотезата за „капана на бедността”бедните държави би трябвало да имат по-нисък растеж от богатите. Резултатитеобаче показват обратното – бедните старни първоначално имат по-висок растеж,т.е. хипотезата за „капана” е несъстоятелна.


Друг проблем на колективистката идея, според Ийстърли, е, че се пропускафактът, че успехът е рядкост, а провалът – обичаен. „Икономическият успехвинаги е много непостоянен и непредвидим”. Затова има нужда от множествоопити, за да бъде постигнат. Предимството на свободните пазари е, че позволяватполучаването на много бърза обратна връзка за това кои продукти са успешни,докато плановиците са предубедени относно това коя идея ще проработи и яприлагат независимо дали тя действително успява.


Друг индикатор на икономическото развитие, чиято връзка с икономическатасвобода автора доказва чрез анализ, е машиностроителния износ на глава отнаселението. Икономическата свобода оказва влияние, предоставяйки възможностза откриване на нови ниши на пазара, в които съответната държава може дапостигне голям мащаб на износа.


Икономическата свобода осигурява ефективно преразпределяне на ресурситекъм успешни дейности, прави възможно бързото увеличение на мащаб на успешнитедейности и позволява прилагането на по-сложни договори, чрез които да сеограничи рискът за отделните икономически актьори (и по този начин да сестимулира икономическата им активност).


Уилям Ийстърли предрича провал за „колективистичните фантазии” като Целитена хилядолетието за развитие, но предлага и насоки за реформи. Чуждестраннатапомощ може да бъде от полза за най-бедните като им предостави някои стокии услуги от жизнена необходимост като лекарства, образование и инфраструктура.За да се случи това обаче, трябва да бъде възприета системата на търсенеи получаване на обратна информация, с индивидуална отговорност, по моделана икономическата свобода.


„Само местните последователни движения към по-голяма икономическа свободамогат да постигнат това за бедните хора по света. За щастие, това вече сеслучва.”

 

 

 

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

(1) Цветелина Радославова е стажантв ИПИ