Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Чия е вината за нарастването на цените на хранителните продукти?

Автор: Ремигиус Шимашиус / 05.10.2007
Оцени тази статия:

България не е единствената страна в Европа, в която летните месеци доведоха до покачване на цените на хранителните стоки. Оказва се, че дневният ред на обществените дебати в Литва през последните седмици подозрително съвпада с този в нашата страна - спекуланти ли са търговците, кой е виновен за растящите цени на хляба и сиренето, кой ще защити потребителите от алчните продавачи? Ако смятате, че в тези въпроси има резон и мерките на българското правителство са адекватни - да свиква комисия, която да "разобличава" неморалните капиталисти, то тогава явно сте привърженици на теорията, че съществува глобална конспирация между търговците в различни страни и те заговорничат помежду си срещу потребителите и се надигат срещу тях в точно определен момент. А не е ли много по-правдоподобно да повярваме, че пазарните сили са тези, които координират и напътстват предприемачите и икономическите субекти, и единственото, което правят търговците и производителите, е да реагират рационално на сигналите на пазара?

Рeмигиус Шимашиус от Литовския институт за свободен пазар обяснява истинските причини за нарастващите цени на хранителните стоки в Литва, които са валидни и за България.                                                                                    

***

Както е казал известният испански философ Хосе Ортега и Гасет, по някаква причина, когато хлябът става скъп, хората опожаряват пекарниците. От време на време тръгваме по същия път: когато цените на хляба и млякото нарастват, ние обвиняваме пекарите, преработвателите и търговците. Веднага започваме да търсим зла умисъл зад действията им, за да можем да ги накажем по легитимен начин след това.

Търсенето на виновниците винаги избухва в момент, когато цените на някоя основна стока се покачат. Как е възможно един и същ продукт, който е струвал Х лева вчера, да струва вече Y лева само ден по-късно? Как така, в резултат от пазарните сили, цените на хляба и млечните продукти са се увеличили напоследък и продължават нагоре? Какви са тези пазарни сили и от къде произхождат? Когато говорим за нарастване на цените на някои стоки, важно е да се има предвид, че цената представлява съотношението между количеството пари и количеството стоки. А парите текат към Литва и по-конкретно, към джобовете на хората.

Това е резултатът от растежа на литовската икономика, увеличаването на продуктивността и износа, последвани от нарастване на личните доходи. Това е и резултатът от нарастващите правителствени харчове, от получените заеми и помощи, включително и от фондове на Европейския съюз. Колкото по-голямо е количеството пари, толкова по-голямо е и потреблението. Но предлагането не нараства автоматично с търсенето, така че, когато количеството пари се увеличава по-бързо от количеството стоки, последните стават по-скъпи. Днес става въпрос за хранителните продукти - техните цени се увеличават в най-голяма степен. Специфичните причини за което трябва да се търсят и по-дълбоко.

Най-вероятно, основната причина за това е увеличаването на населението в света, повече разделение на труда и по-голямо благоденствие. В Китай, както и в други страни има все повече хора, които могат да си позволят да си купят храни с високо качество, без да са принудени да се блъскат от сутрин до вечер, за да си ги приготвят сами. Очевидно, търсенето на пазара се увеличава. В тези условия е подходящо да си спомним думите на бившия собственик на компанията за недвижими имоти Ober-Hause, който продаде компанията си и обяви, че ще се премести от Естония в Аржентина, за да започне бизнес там, свързан с млекопроизводството. Изхождайки от чиста бизнес интуиция, а не от статистически данни, той предсказа, че търсенето на мляко ще се увеличава и това ще бъде печеливш бизнес. Скоро след това, цените на млякото на световните пазари се увеличиха с 20%, а малко по-късно - дори с повече.

Срам за западния свят: преди няколко месеца Фидел Кастро, лидерът на комунистическа Куба, посочи и друга причина за нарастването на цените в упрека си към президента на САЩ Джордж Буш. Западните страни (сред които и Литва) са причина за нарасналите цени на млякото навсякъде по света. Но как са успели да го направят? Ами чрез стимулирането на производството на биоенергия. Земеделската земя и другите ресурси, необходими за производството на селскостопански продукти, са ограничени. Ако се използват за задоволяване на определен вид нужди, не остава достатъчно количество за другите. Колкото повече зърно се отглежда за производството на биодизел и биоетанол, толкова по-малко земя остава за производството на хранителни продукти.

Водени от същите причини, цените на захарта се колебаеха в значителна степен заедно с цените на петрола. В този конкретен случай, пазарът реагира по-скоро на спонтанните промени, а не на мерките, които взимат ЕС и САЩ във водената от тях енергийна политика. Но как така глобалните тенденции оказват своето влияние и върху литовската икономика? Какво трябва да направят литовските потребители с всичко това и защо цените не растат по същия начин, когато фермерите продават продукцията си? Трябва да кажем, че фермерите ще бъдат в малко по-неблагоприятно положение при такава ситуация. Цените се увеличават само при нарастване на потребителското търсене, докато фермерите са далече от крайните потребители, които определят търсенето, за разлика от търговците и преработвателите. Когато даден производител на прясно мляко продава продукцията си на крайни потребители, покачването на цените веднага се усеща от него. Нека вземем за пример житото: фермерите са тези, които решават кога да продадат житото и на каква цена, което е спекулативна дейност и бързо води до промени в цените и следователно, нарастването на цените на пазара носи незабавни ползи на фермера.

В случая с млякото нещата стоят по малко по-различен начин, тъй като фермерите нямат възможност да съхраняват и да транспортират суровината до Китай или САЩ. Световната търговия с мляко става главно под формата на сухо мляко. По този начин фермерите получават само косвени печалби или загуби от глобалните промени в цените. Но ако ситуацията се задържи за по-дълго, както наблюдаваме в момента, дори и производителите на мляко ще спечелят от повишаване на цената, тъй като преработвателите ще трябва да се съревновават за доставки на суровина, за да отговорят на нарасналото търсене. Няма съмнение, обаче, че най-много ползи от глобалното нарастване на цената на хранителните продукти ще имат международни преработвателни компании. Но какво толкова лошо и порицателно има в това? Все пак, това означава, че повече добавена стойност ще бъде създадена в Литва, която е все пак земеделска страна.

Трябва да имаме и предвид, че световните пазари и възможности за търговия означават, че нито един гражданин няма да остане без храна, а промените, които се зараждат в света, водят до нарастване на цените, а не до поява на недостиг и глад.

* Ремигиус Шимашиус е директор на Литовския институт за свободен пазар, http://www.freema.org/. Статията е публикувана на 24.09.2007 г.