Чиновниците – време за промени

През седмицата беше оповестено, че министърът на държавната администрация Николай Василев започва проверка на грамотността на чиновниците в централната администрация. Тя ще се извършва с тестове, но все още не е ясно как ще се използват резултатите от нея.

Идеята на министър Василев е много добра от гледна точка на обективното оценяване на възможностите на служителите в публичната администрация да си вършат работата. Ако някой от тях е неграмотен, логично е той да не може да се справя с изпълнението на поставените му задачи. Все пак грамотното владеене на български език е предпоставка за по-нататъшно надграждане на възможностите на служителите. Ако те не разполагат с такъв минимум от знания, може да се предположи, че те трудно биха могли да овладеят необходимите им умения за добра работа.

Следващата стъпка би трябвало да бъде проверката по отношение на компютърните умения и владеенето на английски език. Такава е извършена по време на управлението на Март Лаар в Естония. Тези, които не са показали, че са способни след това са били освободени от работа, а заплатите на останалите са били значително повишени. Това ще изпълни и целта на програмата „Административен капацитет" – ресурсите в системата ще се използват по значително по-продуктивен начин, тъй като вероятността да се дадат за действително свършена работа нараства в голяма степен.

Подобна би трябвало да бъде насоката на политиката и в България – неиздържалите теста (тъй като се очаква това да бъде формата на проверката) трябва да бъдат освободени. Броят им не би трябвало да е голям, но това поставя основата за последващи такива проверки. Естонският опит изглежда напълно приложим в случая и не трябва да бъде ограничен само в рамките на централната, а и за цялата администрация. Неграмотността не би трябвало да се толерира по никакъв начин и организирането на курсове в случая не е решение.

По отношение на уменията за работа с компютър и владеенето на английски език третирането трябва да бъде по следния начин. Ако бъде установено, че съответният служител няма изобщо такива, тогава той трябва да бъде освободен веднага. При покриване на определени минимални изисквания може да бъде оставен на работа и изпратен на курс. След преминаването на курса отново трябва да бъде подложен на изпит и ако успее да докаже знанията си – тогава остава на работа.

Резултатите от тази процедура не са лесни за прогнозиране, но вероятно ще доведат до известно намаляване на броя на служителите в публичната администрация. Производителността на освободените служители вероятно е твърде ниска и по тази причина тяхната работа би могла да бъде извършвана от останалите. Спестените средства за работни заплати, осигуровки и други текущи разходи могат да се използват за увеличаване на възнагражденията на останалите – по-способни чиновници.

Според доклада на МДААР за състоянието на администрацията числеността и намалява с 3 119 щатни бройки през 2006 спрямо предходната година. Данните за настоящата година вероятно ще покажат противоположно развитие. Според Националния статистически институт броят на наетите лица в сектора „Държавно управление; задължително обществено осигуряване", които могат да се приемат като приближение за броя на публичната администрация, се повишава през първото полугодие на 2007 г. спрямо аналогичния период на 2006 г. с над 3 300 човека. Следователно е твърде възможно броят на служителите отново да е нараснал.

От 2000 г. насам броят на служителите в сектор „Държавно управление; задължително обществено осигуряване" се е повишил значително (с над 45 хил. души), при положение че населението на страната е намаляло с над 470 хил. души[1]. Това се случва без видимо подобрение на качеството или количеството на услугите, които се предоставят от администрацията. При такава ситуация оптимизирането на работата на администрацията изглежда твърде необходимо. Още повече, че т.нар. електронно правителство предполага нараснала ефективност, съкращаване на част от работата поради въвеждането на информацията в електронен вид и организацията и в регистри, които да са лесно достъпни и не изискват поддържането на голям брой служители с дублиращи се функции.

Инициативата на министър Василев трябва да бъде продължена дори по-нататък по отношение на компютърната грамотност и владеенето на английски език, като това ще даде възможност за обективно оценяване на публичната администрация и освобождаване на неспособните хора, които не отговарят на поставените изисквания. Нормално е само грамотни и подготвени хора да са заети в администрацията, а останалите да не изразходват оскъдните ресурси и да вредят на данъкоплатците с некачествена работа.


[1] Според данни на НСИ и изчисления на автора.


Свързани публикации.