Честит рожден ден, професор Фридман!

В понеделник тази седмица (31.07.2006), един от най-изтъкнатите защитници на свободния пазар и индивидуалната свобода през изминалия век – Милтън Фридман – навърши 94 години.

Дългогодишният му изследователски интерес е насочен в областите микро- и макроикономика, икономическа история и статистика. Заключенията и изводите, до които достига, емпирично доказват по-високата ефективност на икономиката, при ограничена намеса в нея от страна на държавата. Милтън Фридман също така се счита за основоположник на монетаризма и по-точно възкресител на количествената теория на парите като инструмент на икономическата политика и детерминанта на инфлацията.

В по-конкретен план основните му достижения са свързани с:

  • Емпирични доказателства, че наличието на лицензионни режими кореспондира с по-високи цени за крайния потребител, отколкото те биха били ако нямаше пречка на входа от страната на предлагането;

  • Доказателства, че потреблението на домакинствата зависи не от годишния им доход, както твърди Кейнс, а от очаквания доход през целия им живот;

  • Доказване на икономическата(1) целесъобразност от наличието на платена доброволна армия и незадължителна военна служба;

  • Обосноваване на необходимостта от въвеждане на ваучерна система в образованието като предпоставка за повишаване на неговото качество и оптимизиране на извършваните разходи чрез създаване на условия за конкуриране на образователните институции една с друга;

  • Емпирични доказателства, че нивото на цените зависи от паричното предлагане (което в повечето държави се определя от централната банка) и следователно, че чрез печатане на пари като източник на средства за финансиране на бюджетни дефицити, държавата може да генерира или ускори инфлацията.

Заради задълбочената изследователска и активната си преподавателска дейност през годините, Милтън Фридман е отличен с редица от най-значимите награди, между които и тази за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел:

  • 1951 г. – Медал “Джон Бейтс Кларк” (за забележителни постижения в сферата на икономиката от изследователи под 40 години);

  • 1976 г. – Нобелова награда за икономика;

  • 1988 г. – Президентски медал за свобода;

  • 1988 г. – Национален медал за наука.

Американският икономист все още се радва на отлично здраве и продължава да бъде непоклатим защитник на необходимостта от минимум държава и свободен капитализъм като единствените гаранти за икономически просперитет и социален мир.

Професор Фридман и Румен Овчаров

Трудно би могла да бъде намерена, каквато и да е прилика между двамата.

Все пак, тъй като министър Овчаров в свое изказване преди около десет дни(2), в желанието си да намери някакви аргументи в подкрепа на идеята му за държава – още по-голям енергиен монополист, се позова на професор Фридман, бихме искали да направим кратко уточнение чрез негови собствени думи:

“Когато правителството … се опитва да пренареди икономиката или да помогне на определени интереси, разходите са по линия на неефективност, липса на иновации и загуба на свобода. Правителството трябва да бъде рефер, а не активен играч.”

Милтън Фридман

Предполагаме, че министър Овчаров не познава изследванията и заключенията, до които е достигнал професор Фридман през своята дългогодишна кариера. На неговото внимание, както и на всички останали, които са заинтересовани да научат защо някои държави просперират и хората в тях живеят по-добре, отколкото в други, предлагаме следната книга:

“ The Essence of Friedman ”

Hoover Institution Press, Stanford University, Stanford, California, 1987

Редактор: Kurt R. Leube

 

––––––––––––––––––––

(1) Освен положителните чисто икономическите аспекти, преминаването към доброволна армия разширява и прилагането на фундаментална общочовешка ценност като правото на свободен избор, чиято стойност трудно би могла да бъде измерена.

(2) Конференция на тема “България и политиката на енергийна сигурност”, организирана от Института за регионални и международни изследвания, 25.07.2006 г.

 


Свързани публикации.