Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

"Чернобил"и "Белене": какво е научено и какво не е научено

Автор: Красен Станчев / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Сегашният дебат
През седмицата се засили желанието за обсъждане на „Белене” в светлинатана „Чернобил”. В неделя ще има „Сблъсък” по БиТиВи по повод „Белене”. Случаитеса различни технологически, но е нормално, полезно и необходимо да се правятаналогии. Те са подкрепени и от информацията, че в „Козлодуй” е имало аварияи от начина, по който тази информация изтича.
Същите аналогии, при ясно осъзнаване на техническите разлики между дветеатомни централи, се правеха и по време на дебата за спиране на проекта „Белене”през 1988-1991, в който по дълг и убеждение участвах и аз.
До аналогиите се стигна бавно. Първоначално пресата даде трибуна техническилица, а не на онези, които наблюдаваха отраженията на „Чернобил” в Българияи се опитваха предпазят – както могат – населението и тогавашните управляващи.Част от тях вече не са между живите. С особено удоволствие думата бе даденаи на виновните за съзнателната заблуда на българското гражданство.

„Чернобил”
Катастрофата в Чернобил е плод на човешка грешка.
Самата грешка е резултат на неадекватната система на мотивация на действиятана операторите на тамошния 4-ти блок. Дотолкова неадекватна, че оправдававината на онези, които са допуснали грешката.
Това се разбира от всички, които са описвали и разсъждавали върху катастрофата.Независимо дали пишещите са били и са „против” или „за” атомните централипо принцип.
„Чернобил” е класически пример за казус от теория на игрите, при който пренебрежимониската вероятност на непредвидено събитие от порядъка на 1 към 10 000 сепревръща в своята противоположност при неадекватни на самата нея като техническиниз от събития действия, осъществили единица като безкрайно мощен факторна катастрофата, чиято вероятност се търси.
Сред системата стимули, в които работят операторите на 4-ти блок в ЧернобилскатаАЕЦ, основното е следването на експеримент в името на ценности, които няматнищо общо с експлоатацията на атомна централа – планиране на капацитет напроизводство електроенергия при енерго-разпиляваща икономика, за която сетърсят резерви.
„Чернобил” променя самото схващане за сигурност на атомните централи. Експериментитестават недопустими. Грешките са описани и включени в инструкции за ядрениоператори. Слабо е вероятно те да бъдат повторени.
Онова, което може да се повтори, е системата от стимули – централно планиранена икономиката, лошо делегиране на отговорностите на оператора и неартикулиран(такъв, който не оставя писмени следи, подлежащи на проверка и проследяване)натиск на външни фактори върху операторите. При този тип натиск амалгаматана мотивите, които водят до катастрофични грешки, се привежда в действиев съзнанието на оператора.
Особено неадекватни са действията на съветските комунисти след настъпванетона събитието. Те не евакуират хората. Те не съобщават на света и на собственотоси население какво е станало, взимат мерки, които в продължение на дни сапротивоположното на онова, което трябва да се върши. Те са хора, които няматникакво понятие от атом, но са убедени, че не могат да сбъркат. Те са онези,които поддържат фаталната система стимули. Те са чисти политици в смисъл,че бъркат за чужда сметка.
След това Горбачов ще напише в спомените си, че тогава те не са знаели действителнитеразмери на нещастието. Защото такова не се било случвало никога.

„Белене”
След „Чернобил” процедурите на вземане на решения по повод строителствотона атомни централи бяха променени. Те изискват предварително да има понеследното:


1. Установяване на необходимостта от предприемането на такъв проект, напримернедостиг на електроенергия,
2. Оценка на въздействието върху околната среда, включително на сеизмологичнатабезопасност;
3. Икономическа оценка на ползите и разходите;
4. Оценка и обсъждане на общественото отношение към проекта.


· Първото не е установено. Мнението на правителството се сменяше пътьомот предишното правителство. Сегашното просто приема проекта „Белене” занеобходим. При енерго-разпиляваща, поне десет пъти повече от средното вЕвропа, не ЕС, Европа, икономика.
· По второто еколозите водят дело във Върховния административен съд, а той„мота топката” и играе на страната на правителството.
· Третото е просто безобразие. Икономическата „експертиза” даде оценки врамките на три пъти разлика в оценката на разходите за осъществяване напроекта.

Първоначално заложените сценарии на цени на този промениха два пъти, нагоре– както впрочем противниците на проекта (които не задължително са противницина атомната енергетика изобщо и на строителството на втора атомна централав частност) предвидиха още през 2004 г., на основата на предвиждания напрактически същите участници в съревнованието за изграждане на «Белене».Концепцията за участие на държавата се промени четири пъти, не към по-добро,а към по-лошо. От сеизмологична, управленска и логистична гледна точка площадката„Белене” е крайно неподходяща спрямо съществуващите възможности. На товаотгоре проектът поставя България в неизгодно положение спрямо Русия и якара да не участва в организираните опити на цяла Източна Европа на се отърсиот енергийна зависимост.
· Четвъртото е смешно като социология, а като процедура бе основано на принципа„като говориш с мен, ще мълчиш”.
Тези неща по закон трябваше да станат предварително. В крайна сметка тазиседмица правителството започна преговорите за „Белене” като технически проект,обещавайки държавни гаранции, но без представа за ценовите сценарии и безразглеждане на алтернативите.

Действителната аналогия
Положението е достойно за съжаление.
Изискванията на закона за използване на атомната енергия и на закона заенергетиката не се спазват: решението се взема по политически съображения,а не по същество.
Няма доказана необходимост от построяването на втора атомна централа.
В основата са идеите на централното планиране. Вместо дерегулиране, либерализацияи приватизация в енергетиката, както впрочем се изисква от стратегията заразвитие на конкуренцията на европейския енергиен пазар, има засилване надържавното начало.
Цялата „процедура” до момента се разгръща безотговорно.
В крайна сметка в енергетика се залагат стимули, които много приличат наонези, при които функционира енергетиката на Съветския съюз. Както през1986 сърцето на управляващите бе със Съветския съюз, така сега то е в Рускатафедерация. Опитите за заблуда на населението продължават.

Лично обяснение
В момента на Чернобилската авария аз подготвях семинар за историята на използванетона ресурсите и технологиите. На малката ми дъщеря й оставаха пет месеца,докато се роди.
По време на семинара (на 28 април, понеделник), един студент ми каза, нещоот рода: „какво говорите, вчера някаква централа в Съветския съюз е гръмнала!”Той бил чул новината по БиБиСи.
Върнах се вкъщи и завъртях скалата на радиото от изток на запад. Само вБългария и Съветския съюз нямаше никаква информация. Но можеше да я чуяна полски, сръбски, чешки, немски, английски и т.н. В България заблудатана населението продължи и след като в Съветския съюз обявиха какво е станало.Тогава реших, че тази система, която тогава заблуждаваше, трябва да бъдепремахната и че това не може да стане от само себе си. Благодарен съм наонзи студент. Но смятам, че мои колеги постигнаха по-големи успехи в другистрани.