Частните пенсионно-осигурителни фондове в България и инвестиционните перспективи за общините

През последните няколко години пенсионното осигуряване в България придобива все по-мащабни размери и конкуренцията между различните пенсионни фондове предоставя все по-голям избор и изгодни условия за гражданите. Развитието на този сектор може би се повлиява до голяма степен от интеграцията на страната с икономиката н a Европейския съюз. Пенсионните фондове на територията на ЕС са развити финансови институции, които не само осигуряват и гарантират устойчивост на приходите в пенсионна възраст, но също така инвестират в различни проекти в сферата на околната среда, администрацията, сервизния сектор, и т.н. Освен тези инвестиции, пенсионните фондове се стремят да увеличат резервите си чрез закупуване на акции и ценни книжа и понастоящем са едни от най-проспериращите и инвестиращи в надеждни активи играчи на европейския капиталов пазар. Това изключително развитие на пенсионното осигуряване на територията на стария континент е едно от решенията на проблема с все по-застаряващото население на континента.

Каква е ситуацията в България обаче все още не е сигурно. Българските пенсионно-осигурителни компании са добре развити, но сякаш обществото не усеща инвестиционната роля на тези фондове. Броят на осигурените в частни пенсионни фондове расте и понастоящем е над три милиона души, съответно – активите на фондовете се увеличават. Нарастването на капитала води след себе си интерес към все повече инвестиции и закупуване на акции от различни дружества. Според статистика на НОИ активите на пенсионните фондове надвишават един милиард лева, а изгледите за увеличението им дори при доста консервативна прогноза са вдъхновяващи. Очаква се до 10 години след членство на страната в Европейския съюз тези авоари да надвишат четири милиарда евро(1).

Според последната поправка на Кодекса на Социалното Осигуряване от 2006 година 15% от приходите на пенсионните фондове може да се инвестират в общински проекти за развитие. За да се осъществи това обаче е нужно наличието на подобни проекти. В Европа пенсионните фондове финансират създаването на различни заводи, паркове за рекреативна дейност, подобряване на инфраструктурата и развитие на околната среда. За определени региони те съфинансират проекти за регионално развитие получили частична помощ от Европейската комисия. Редица са страните, където на частните пенсионно-осигурителните институции се гледа като на мощни кредитни и инвестиционни компании (докато държавното пенсионно осигуряване е в непоправим упадък.)(2) В Ирландия например тези частни пенсионни фондове финансират мащабни проекти разработени от различни административни единици в страната за опазване на околната среда, в това число разработване на заводи за рециклиране на отпадъци(3).

Защо в България не се наблюдава такава активност на пенсионните фондове в сферата на инвестиции?

Дали това е летаргия от страна на самите пенсионно-осигурителни компании или незаинтересованост от използване този ресурс?

По-скоро – второто, но с известни пояснения.

Общинските (а и държавните) структури, които биха извлекли голяма полза от огромния капацитет за инвестиции на частните пенсионноосигурителните компании, са вероятно абстрактно заинтересовани, но липсва обучен персонал, които да може да работи с такива инвеститори, да създава проекти и да намира начини за финасиране на собственото си развитие. Общинската администрация е тромава и необучена да търси тези инвеститори, които, ако не инвестират тук и сега, скоро ще насочат погледа си към Европа, откъдето покани за участие в проекти със сигурност ще има.

Вместо да се научат да използват потенциала на частните пенсионни фондове, общините в България усилено се обучават на кандидатстват по програми на Европейския съюз.

В този ред на мисли, според познатата система на поетапно отпускане на субсидии на ЕС Българските общини няма да получават пълните суми за проектите си за развитие наведнъж. Получавани субсидии ще се увеличават всяка година, но пълната сума за кандидатстван проект за развитие ще се получава едва след изпълнението на проекта. Така, дори ако се сдобият с пари на други европейски данъкоплатци – което съвсем не е сигурно, общините биха били заинтересовани да потърсят помощта на пенсионните фондове за набиране на необходимите средства за изпълнението на даден проект (поради невъзможността да се наберат тези средства от ниския общински бюджет) до получаване на пълната сума от ЕС. Общините обаче сякаш бездействат. Последния доклад на Комисията за финансов надзор сочи, че дейността на частните пенсионни фондове на борсата се увеличава, респективно техните акции, вложения, облигации растат. Това става по-бързо от средния общ ръст на БВП.

КФН установява още, че активите на частните пенсионно-осигурителни дружества надвишават 400 милиона лева(4) и че кредитният им рейтинг се подобрява. Те имат средства и интерес да ги инвестират в проекти, мултиплициращи тези успехи, включително в обществени дейности, които носят печалба. Както и навсякъде другаде в нормалното предприемачество, пенсионните фондове печелят, когато помагат на другите. Важното е да има търсене на техния потенциал и възможности и проекти за неговото мобилизиране.

Накъсо, ситуацията е следната: общините имат нужда от развитие, а пенсионно-осигурителните фондове имат средства, които желаят да инвестират. Проблемът е, че административна система се занимава с други източници на финансиране, защото те приличат на поведението им досега: подават заявки за участие в програми на ЕС и чакат някой да ги одобри (както при заявките за сусидии от централния бюджет, с тази разлика, че не е ясно как може да се влияе на окончателното решение). Частните пенсионни фондове могат хем да инвестират, хем да консултират използването на пари на чужди данъкоплатци, ако местните административни структури съобразят какви са и приложат подходящите схеми за осигуряване на доходност.

––––––––––

* Яна Попкостова е стажант в ИПИ.

(1) За повече информация по изседването на НОИ и прогнозите за развитие провери Брой 4 на Бюлетина на НОИ на адрес http://www.nssi.bg,

(2) Виж: Mandatory Pensions Could Collapse System , IAPF, September, 2006

(3) Посочената страница на Ирландската асоциация на частните пенционно-осигурителни фондове дава по-пълна представа за публичните инициативи, в които тези фондове участват.

(4) Виж: Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесичието на 2006, София, КФН, 2006, достъпно на: