Частният бизнес в помощ на безработицата

От години ИПИ коментира социалната политика на правителството и методите за намаляване на безработицата. Винаги сме защитавали тезата, че единствено частният сектор може ефективно да създава работни места и да посредничи в процеса на намиране на работа на безработните. Причината е, че стимулите на държавата и предприемачите са различни и затова успеваемостта е различна. Институтът за пазарна икономика координира за Европа инициатива, наречена “Първо работи”. Тя се инициира от Джеймс Търнър, бивш секретар по социалната политика на кмета Джулиани, който създава най-голямата програма в страната с 28 нови Центрове за работа, които осигуряват съдействие и помощ за семейства, разчитащи на социални помощи. Под негово ръководство, молбите за помощи в Ню Йорк спадат с 47% или повече от 400 000 безработни намират работа. Преди това, Търнър е един от главните архитекти на програмата в Уисконсин наречена Работа срещу социални помощи. От въвеждането и през септември 1997 година, изплащаните социални помощи в щата намаляват с 85%. По-долу представяме опита на Израел в прилагането на опита на щата Уисконсин и реакциите на държавата. Надяваме се това да послужи за пример на българските управници.

Ели Ишай не вижда плешивото теме(1)

Ибрахим Елиян четири години бил посрещан само от плешивото теме на служителя в Бюро по труда. Преди два месеца, той разказа историята си на финансовия комитет на Кнесет. 58-годишният жител на селцето Бейт-Зафзафа бил безработен от три години. Всеки месец, Елиян се отчитал в местното Бюро по труда, което трябвало да му съдейства с намирането на работа, но всъщност било само фасада за получаването на социални помощи.

“Аз влизах в офиса,” казва Елиян, “а служителят дори не повдигаше глава. Виждах единствено плешивото му теме, когато, според изискванията на закона, той ми подаваше формуляр за отбелязване явяването ми.”

Днес Елиян работи. Преди половин година бил преместен от Бюро по труда в местния център на услугата Мехалев – също известна като “програмата Уисконсин”. Елиян помолил служителката на програмата Уисконсин да го остави на мира, защото бил депресиран и отчаян от търсенето на работа. Тя не го послушала и въпреки напредналата му възраст му намерила работа като помощник на млади хора в нужда. По време на изявлението си в Кнесет Елиян каза, че и благодари всяка сутрин.

Елиян не е изолиран случай. За деветте си месеца дейност планът Уисконсин е успял да намери работа на 5 000 от 17 800-те участници в програмата. Това са 28%, и ако числото ви се стори ниско, спомнете си, че Бюрото по труда е сметнало, че всичките тези хора са “без шанс за назначаване.”

Никой не е прогнозирал, че планът Уисконсин ще постигне подобни успехи с хора, които са дългосрочно безработни. Най-малко го е очаквал Националният осигурителен институт (НОИ) в Израел, който от самото начало не одобрявал програмата, нито “американската и миризма.” Цялата идея на плана Уисконсин е, че с намирането на работа се заемат частни фирми, чиято печалба идва от държавните спестявания от социални помощи. Тази печалба им се превежда в два случая: при успешното намиране на работа или при отказ на безработния да приеме предложената му работа.

Звучи като поредната капиталистическа измама, която цели да отнеме единствените средства на безработните – социалните им помощи. Именно по тази причина програмата е била посрещната хладно от организациите за защита на социалните права и НОИ. Но в действителност, в шест-месечния си обобщителен доклад НОИ бе принуден да признае, че е сгрешил в преценката си. Служителите на Уисконсин не само постигнали успехи там, където техните колеги в Бюрото по труда не могли да сторят същото (именно в намирането на работа), но и го правели без да се отнасят грубо с безработните. Поради това, в офисите на Уисконсин рядко се случва безработен да не се яви. Само на няколко дузини (0,5% от участващите в програмата) са отменени помощите заради отказа им да работят. Общо, средства са отказани на 1 750 души, главно заради неявяване в офисите.

Очевидно, данните на НОИ не подкрепят теорията за капиталистическа измама. Но подкрепят твърдението, че опитни фирми отвън – повечето европейски, не американски – дават на дългосрочно безработните в Израел последен шанс да се интегрират на трудовия пазар. Те го правят като подхождат индивидуално и премахват бариерите, които пречат на безработния да се върне на работа. Например, Уисконсин плаща детската градина на децата на безработни, плаща за транспорт до отдалечени работни места и осигурява нови очила и зъболекарски услуги (не е лесно да го признаем, но развалените зъби също могат да бъдат бариера). Освен това, когато е нужно, програмата осигурява на работодателите стимул за назначаването на работници със затруднения. По този начин дори глухонеми са намирали работа чрез Уисконсин.

Положителните данни за плана Уисконсин бяха публикувани от НОИ преди две седмици. Никой не ги прочете. Организациите за защита на социалните права, които смятаха програмата за източник на тормоз към безработните не промениха позицията си дори в следствие на публикуването на информацията. Отговорният министър, Ели Ишай, не си направи труда да ревизира становището си. Всъщност, Ишай заяви тази седмица, че няма да допусне разрастването на програмата Уисконсин (неизбежно разрастване, тъй като е част от вече подписани договори с чуждестранни фирми) докато не се направят “необходимите промени.”

Към уважаемия министър се присъединяват депутати на Кнесет, които смятат, че е много по-социално да се плащат социални помощи на безработните вместо да им се помогне да се върнат в трудовия пазар.

–––––––––––––––––

(1) Статията е публикувана в Jerusalem Post на 15 юни 2006 година. Преводът е на Радослава Доганджиева, стажант в ИПИ.