Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Частни научни изследвания – с частни пари

Автор: Велин Пеев / 08.01.2010
Оцени тази статия:

Преди няколко дни Министерството на земеделието и храните изпратило допитване към бизнеса относно колко полезна му е държавната Селскостопанската академия, в която годишно се харчат около 40 млн. лв. за научно-изследователска дейност, предназначена за бранша. Оценката за работата на академията би предопределило евентуални реформи в нея. Външната оценка, която бизнесът дал на академията била доста негативна - според него тя не помага на бранша с полезни изследвания.

Академията реагирала рязко на тези развития и изпратила протестна декларация до министъра, в която дава вътрешна оценка на работата си, която е на другия полюс. Според служителите, подписали се под протестната декларация, структурата върши добре работата си и звената й успяват успешно „да извършат трансфера на научни знания в практиката". Оценките са коренно различни, но тази, която има значение, е на страната, която ползва услугата. Ако тази оценка определя какво трябва да се случи в академията - то реформите трябва да са коренни.

Фундаменталният проблем е, че независимо дали бизнесът одобрява работата на Селскостопанската академия или не, тази структура не трябва да бъде финансирана с общи средства на данъкоплатците. В днешно време успешното и високопроизводително земеделие е като всеки друг бизнес, и когато той изисква въвеждането на нови технологии и практики за развитието си, то трябва сам да се погрижи да си ги осигури. Естествено, не всеки производител може да си позволи индивидуално изследователско звено, но пък много производители, обединени в асоциация имат всички стимули да издържат със собствени средства подобна научна институция (но едва ли в същата численост и разходи), или да плащат за отделни проекти, като след това всички те берат плодовете от нейната работа. Такава е практиката по света. Във всички тези частни процеси данъкоплатецът не трябва да има никакви задължения, затова и 40-милионният годишен финансов поток от бюджета към Селскостопанската академия трябва да спре.

Ако вярваме на уверението на академията, че работата й е ценна и много приложима в частната практика, то хората там не би трябвало да се притесняват от преминаване изцяло на частно финансиране, защото то ще дойде. Ако не вярваме обаче, значи признаваме, че академията не е необходима. И в двата случая трябва държавата да спре да й дава от парите ни.