Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Частната пенсионна система - примерът на Мексико*

Автор: Невена Пенчева** / 15.06.2007
Оцени тази статия:

През 1997 година Мексико приема промяна на пенсионната си система като заменя изцяло старата разходно-покривна система със система от частни осигурително-спестовни сметки, управлявани от конкуриращи се пенсионни фондове. Решението за промяна на старата система идва след години на дефицит и ниски пенсии. Увеличение на продължителността на живота и застаряването на населението са други основни причини за наложилата се промяна. При старата система има стимули за неплащане на осигуровки чрез укриване на доходи, а стимулите за труд и предприемачество намаляват.

Новата пенсионна система

Индивидуалните пенсионни фондове (SIEFORES) представляват гръбнака на новата капиталонатрупваща пенсионна система. Тези фондове се управляват от администратори на пенсионни фондове (AFORES), които могат да бъдат учредявани от частния сектор, Института за социално осигуряване (IMSS) и професионални съюзи.

Двата етапа на реформираната пенсионна система са фаза на натрупване и фаза на изплащане. Фазата на натрупване обхваща откриването на индивидуална партида и вноските, които работникът прави до момента на пенсиониране. Индивидуалната партида на всеки работник се състои от две задължителни подпартиди.

Първата е пенсионната подпартида, която включва пенсия за старост и обезщетение при прекъсване на трудовия договор, застраховка при смърт или инвалидност и медицинска застраховка. Тази подпартида се администрира от инвестиционните компании.

Втората е жилищно-осигурителната подпартида, която служи, за да осигурява жилищни заеми за работниците. Тази подпартида се управлява от Националния жилищностроителен фонд.

Има и третата подпартида - за доброволно осигуряване, която също се управлява от AFORES. Фазата на изплащане започва след като работника се пенсионира или при евентуална смърт или инвалидност. Броят години, през които работниците са плащали вноски, за да могат да получават минимална пенсия, се увеличава от 10 на 25 години, като възрастта за пенсиониране остава 65 години.

След като се пенсионира, работникът има два варианта. Единият е да използва натрупаните вноски в индивидуалната си партида, за да закупи доживотен анюитет от специализирана застрахователна компания. Другият вариант е да остави натрупаните средства в пенсионната си сметка и да тегли пари оттам. Ако работникът почине преди да успее да изтегли всички натрупани по сметката му средства, остатъкът се прехвърля на наследниците му. При работници, които са достигнали възрастта от 65 години и са правили вноските си за поне 1 250 седмици (приблизително 25 години), държавата гарантира минимална пенсия, в случай че средствата, натрупани в партидите им не са достатъчни, за да гарантират тази пенсия. Работникът може да реши да се пенсионира по-рано, в случай че е събрал достатъчно средства да закупи анюитет, който е поне 30% по висок от законово определената минимална пенсия. В този случай обаче работникът не може да се възползва от гарантираната от държавата минимална пенсия, дори в случаи, когато той е правил вноски за 1 250 седмици.

Процесът на реформата

Първите опити за структурни реформи на пенсионната система в Мексико стартират през 1992 година, когато правителството решава да създаде Националната система за спестявания (SAR). Програмата SAR действа като допълващо звено на вече съществуващата разходно-покривна пенсионна система и се финансира чрез вноски, направени от работодателя в размер на 2% от заплатата на служителя, които постъпват по индивидуални партиди, управлявани от банки. SAR системата се оказва не особено ефективна поради няколко причини: отсъствие на какъвто и да е надзор над индивидуалните сметки, поддържани от търговските банки и липса на крайна регулаторна рамка за начините на инвестиране на постъпилите средства, лоша отчетност, координация и мониторинг поради липсата на обособена организация, отговорна за дейността на SAR системата.

Следващата стъпка идва след 2 години, когато се създава Комисия за надзор върху Националната система за спестявания (CONSAR). Основните функции на Комисията са да одобрява или отхвърля предложения за създаване на специализирани компании, които управляват пенсионни фондове, да ръководи и надзирава тези компании относно законови, финансови и административни въпроси, да определя общи инвестиционни правила и да регулира капиталовложенията, направени от пенсионните фондове.

Продължаващите проблеми в социалноосигурителната система налагат понататъшни действия. Директорът на мексиканския Социалноосигурителния институт формира експертна група, която има за цел да представи анализ на финансовото състояние на системата. Основните заключения са няколко, между които: (1) съществува огромен дефицит в здравното и пенсионно осигуряване; (2) в много случаи работниците с ниски доходи, жените и трудовите емигранти, са оставени без пенсионни права, или ако пък имат право на пенсия, тя е сравнително малка.

В резултат на проведеното изследване се назначава работна група в състав представители на Министерство на финансите, Министерство на труда, IMSS, Националният институт за социално осигуряване на държавни служители (ISSSTE), INFONAVIT и CONSAR. Основната цел на сформираната група е да създаде нова национална пенсионна система. Първият проект на новия закон за социално осигуряване е внесен в Конгреса и след гласуване е одобрен.

Основните промени са следните:

  • 1) IMSS може да има администриращо пенсионни фондове дружество, подлежащо на регулиране, идентично с това на частните управляващи дружества,
  • 2) Забранява се инвестирането на пенсионните спестявания в чуждестранни активи.

Процесът на реформата на пенсионното осигуряване продължава и през 1996, когато е внесен за гласуване първият проект на закона за Националната система за спестявания. Основните промени, които се приемат са: създаването на консултативен комитет към CONSAR, в които да участват и представители на държавните институции, синдикатите и работодателските организации, максималният пазарен дял на едно пенсионно дружество не може да превишава 20% от броя на всички осигурени лица, поне един от пенсионните фондове, управлявани от пенсионното дружество, трябва да инвестира 51% от активите си в държавни облигации.

Нововъведените реформи в пенсионната система влизат в сила от средата на 1997. До този момент са регистрирани 17 пенсионни дружества и 13 специализирани застрахователни компании. Процесът по набирането на членове започва още през февруари 1997, а първите вноски постъпват през юли.

От 1998 до 2002 година няколко нови промени се гласуват:

  • - пенсионните дружества имат право да управляват персонални пенсионни фондове за самонаети лица и допълнителни пенсионни планове, осигурени от фирмите за служителите им,
  • - създаден е нов фонд за задължително пенсионно осигуряване за работещите над 56-годишна възраст, в който портфейлът се инвестира по-консервативно,
  • - дава се възможност за инвестиране на 20% в чуждестранни инструменти,
  • - работниците, които не са избрали пенсионно дружество, се разпределят служебно в дружеството с най-малки комисионни.

През 2006 е направено ново допълнение - осигурените лица имат право да се прехвърлят в друг фонд без да чакат да изтече една година, ако изберат пенсионно дружество с по-ниски комисионни или ако са променени процедурите за прехвърляне. В резултат на това допълнение започва битка между пенсионните дружества за привличане на осигурени лица и годишният брой на прехвърлянията се увеличава от близо 40 000 през 1999 година до над 8 милиона през 2006 година.

През 2007 са внесени последните поправки в закона за социално осигуряване. Една от тях променя процедурата за прехвърляне. Тя позволява на осигурените лица да се прехвърлят към друго дружество преди да е изтекла една година, само ако движението е към дружество с по-висока нетна доходност. Ако осигурените лица вече са се прехвърлили, те нямат право на ново прехвърляне в рамките на една година. Премахва се таксата за управление върху вноските и се позволява на пенсионните дружества да начисляват комисионни върху натрупаните средства.

Общественото мнение за реформата

Позицията на заинтересованите страни преди въвеждането на пенсионната реформа е в по-голямата си част силно негативна. Напълно против реформата се обявяват политическите партии, синдикатите и конгреса. Частична подкрепа се гласува от работещите, централната и местна власт. Най-ентусиазирани относно пенсионната реформа са фирмите, финансовата индустрия, работодателските организации и федералното правителство. Тези страни, които се обявяват против бъдещата реформа обосновават негативното си мнение, като посочват, че:

  • - приватизация на социалното осигуряване е немислима,
  • - това ще доведе до по-ниски пенсии,
  • - има твърде високи административни разходи за управляващите дружества,
  • - съществува недостатъчно разпределение на риска между отделните поколения работещи и
  • - работещите имат твърде ниска финансова грамотност, за да взимат адекватни решения.

Тези, които гласуват доверие на новата система, твърдят, че реформа на пенсионната система е нужно поради нарастващия дефицит, който не може да бъде намален с увеличаване на вноските. Също така при определени условия ще се увеличат частните спестявания, които ще финансират нови инвестиции, а това от своя страна ще доведе увеличение на броя на работните места и по-високи заплати. Най-силният аргумент е, че ще се развият финансовите пазари, което ще доведе до по-добро разпределение на активите и по-високо икономическо развитие.

Стратегията, която правителството прилага, за да спечели подкрепа за пенсионната реформа, е насочена директно към страните, които оказват най-голяма съпротива. Започват се кампании във всички медии с послания за спешна необходимост от всеобхватна реформа, както и аргументи в полза на пенсионната реформа. Организират се презентации из цялата страна пред синдикати, работодателски организации и медии, сформират се дискусии с представители на местната, щатска и федерална власт, както и с политически лидери. Резултатът от кампанията и приложената реформа е, че изцяло променя мнението на негативно настроените страни в почти 100-процентна подкрепа на новата система.

Какви са поуките от опита на Мексико?

Основните поуки, които могат да се извлекат от опита на Мексико с прилагането на промените в пенсионната им система и спечелването на общественото мнение са следните:

  • откритите и обективни дискусии със заинтересованите страни са от изключително значение за успеха на пенсионната реформа. Формулирането на медийна кампания има решаваща роля
  • важно е осигурените да получават информация как могат да извлекат най-големи ползи от пенсионната система
  • важно е на осигурените да се представя редовно информация за резултатите от развитието на пенсионната система
  • регулирането на инвестициите трябва да става по-възможно най-открит начин и да позволява инвестиции във всички класове инструменти без налагане на количествени ограничения.

*Статията е резюме на презентация "Политическата икономика на реформата в пенсионната система: примерът на Мексико", изнесена от Фернандо Солис Соберон на международната конференция: "Капиталовите системи: ролята им за разрешаването на пенсионния проблем", май 2007, Варна

**Невена Пенчева е стажант в Институт за пазарна икономика.