Централно планиране от ново поколение

 

През седмицата, директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), д-р Румяна Тодорова заяви, че по нейно мнение частните болници получават разрешителни за дейност много лесно от Министерството на здравеопазването.

Ако приемем, че разрешително се получава лесно, то защо това трябва да се смята за нещо негативно – нима е лошо да има повече лечебни заведения, да се конкурират помежду си, да модернизират здравеопазване у нас. Точно, затова трябва да се направи точно обратното – да се намалят максимално изискванията и сроковете, отблъскващи новите частни болници.

Предложението за решение на проблема на д-р Тодорова е: „Министерството трябва да се намеси преди болницата да бъде построена – има ли нужда от тази болница, има ли нужда точно от този тип лечение, от този вид легла, защото аз веднага ще ви кажа какви са болниците в момента, особено частните – АГ-болници, очни, хирургични и то хирургия, която носи печалба."

Тоест, министерството трябва да планира как, къде, какво, колко и защо за всяка нова частна болница. Като се абстрахираме от факта, че това планиране е прекалено трудоемко и изпълнението му на централно ниво няма как да бъде оптимално, остава друг проблем – какво право има даден държавен служител да задължава когото и да било как той да си харчи парите. Частният инвеститор трябва да има правото и свободата да влага средствата си в каквото и както пожелае, а не да бъде задължаван от централен орган.

Все пак, едно от предимствата на частния сектор е правилното разпределение на ресурсите. Какво означава това – ако един инвеститор е решил да влага парите си в болница, той предварително сам или чрез консултант ще си направи много по-добър анализ какво се търси на пазара и какви ще са разходите и ползите, отколкото би могло министерството да го направи за него. Тоест, за да съществува определен тип частна болница на дадено място, значи има нужда от нея. Повече частни болници са нещо положително, защото те допълват и заместват, а не пречат на държавните.

Други думи на д-р Румяна Тодорова гласят: „Дайте ми пример за частна детска болница – няма такава, но частни хирургични болници, колкото искате":

  1. Също през тази седмица от "Токуда болница София" съобщиха, че ще извършват безплатни очни прегледи за деца, опровергавайки упрека на директора на НЗОК; и
  2. Частни хирургични болници ще има, докато има кой да се възползва от техните услуги. Тяхната цел е да печелят клиенти, а най-добрият начин за това е чрез да повишаване на качество и намаляване на цени. Тази практика се нарича конкуренция и рано или късно ще се появи и при частните детски болници – рано при частна здравна система и късно при държавна.

* Стажант в ИПИ.


Свързани публикации.