Бюджетът за полугодието показва изпреварващ ръст на разходите

В последния ден на месеца министерството на финансите публикува данни за изпълнението на бюджета към полугодието. Още преди да бъдат официално оповестени, от правителството и управляващите партии цитираха предварителни данни, според които приходите за шестмесечието изостават от заложеното и съответно налагат актуализация на бюджета.

Какво показват данните? Наистина, въпреки че данъчните приходи за първите шест месеца запазват своя положителен ръст на годишна база, този ръст се забавя от 5,6% за първите пет месеца до 3,6% за шестмесечието. Числото, което неколкократно бе цитирано като основен аргумент за актуализация на бюджета, е, че до юни са събрани само 46,5% от данъчните приходи, заложени в бюджета за 2013 година. За сравнение, за същия период миналата година са били събрани 49,2% от всички данъчни приходи за годината[1]. Това, което виждаме, обаче е, че докато предходните месеци изоставането тази спрямо предходната година е било около 1 процентен пункт (примерно до май тази година са събрани 39,3% от годишния план спрямо 40,3% от всички данъчни приходи през 2012 г.), то тази разлика нараства до 2,5 проц. пункта с последните данни до юни.

Това рязко влошаване в данъчните приходи през юни се вижда и от месечните данни за изпълнението на бюджета, които могат лесно да се изведат от кумулативните данни на МФ. След спад на годишна база през януари, данъчните приходите бързо се възстановяват и бележат годишен ръст през следващите четири месеца. През юни обаче виждаме сериозен спад от 10,5% на данъчните приходи, който се дължи основно на по-ниски приходи от ДДС.

При приходите от ДДС виждаме намаление от 16,5% за месеца, зад което биха могли да стоят някои (или всички) от следните фактори:

• рязко свиване на потреблението и вноса през месеца

Към момента няма данни за вътрешната и външната търговия през юни, но такова развитие е по-скоро малко вероятно предвид силния летен туристически сезон тази година.

• лоша работа на приходните администрации НАП и Агенция „Митници”

Това би могло да бъде вероятно обяснение, предвид смяната на правителството и продължаващата липса на зам.-директори в „Митниците”.

• по-голямо връщане на надвнесен ДДС през юни

Последното също е възможно обяснение предвид заявения приоритет на това правителство да не се задържа необосновано надвнесен данък добавена стойност и да се разплаща навреме с бизнеса. Все пак, предвид актуализацията на бюджета, която беше оповестена на 1-ви юли (което предполага, че е била запланувана още през юни), много вероятно е да е имало „ударно” връщане на ДДС през месеца с цел да се аргументира по-добре нуждата от актуализация на бюджета. 

Освен при ДДС, спад на приходите през юни се наблюдава и при корпоративния данък. При него тази година се вижда променена динамика през месеците, с голям ръст през април и по-малко приходи през другите месеци заради промените в режима на внасяне на данъка (на 3 месеца или в края на годината за фирмите с по-малък оборот). Така че при този данък изненади няма и на касова основа за годината тези колебания от месец към месец няма да имат значение. Акцизите, при които имаше сериозен спад през януари, също се възстановяват последните месеци и бележат засилващ се ръст последните месеци, като през юни нарастването на годишна база е 3,3%. Спрямо година по-рано изоставането при акцизите е стопено до около 23 млн. за първите 6 месеца. Така че и при този данък тенденциите са по-скоро положителни и спадът от началото на годината най-вероятно ще се преодолее в следващите месеци, особено ако приходните агенции заработят на по-високи обороти.

Като цяло, при консолидираните приходи за полугодието тази година имаме нарастване с около 514 млн. лева общо на неданъчните и данъчните приходи, което представлява ръст от 6,6% за първите и 3,6% за вторите. В същото време наблюдаваме един много по-бърз ръст на разходите за първите 6 месеца, а именно със 7,4%. Т.е. това, което се вижда ясно от данните, е липсата на какъвто и да е било опит за обуздаване на разходите.

Разходите за заплати и възнаграждения на персонала, които формират около 16% от всички разходи, нарастват по-бързо от средното, с 8,7% за първите шест месеца, като се вижда, че след спад от 2,2% на разходите за заплати по време на служебното правителство през май, с идването на новото правителство високият ръст се възобновява през юни и достига 7,8%. При разходите за текуща издръжка и социалните разходи се наблюдава подобен феномен – свиване на разходите през май по време на служебното правителство и възобновяване на ръста през юни. С други думи, тази динамика на разходите при няколко разходни пера навежда на мисълта, че новото правителство е „развързало кесията” с идването си на власт и не е направило и минимален опит за овладяване на разходите на фона на по-малкото от заложеното в бюджета изпълнение на данъчните приходи. В същото време очевидно не са взети мерки и за засилване на събираемостта при непреките данъци, най-малкото чрез назначаване на отдавна чаканите ръководни лица в митниците.

Като цяло, бюджетът е общо взето балансиран както по консолодираната програма (където има минимален дефицит от 7,6 млн. лева), така и по републиканския бюджет (където даже има лек излишък от 21,1 млн. лева). Тези данни отново поставят под въпрос нуждата от актуализация точно в този момент от годината, когато проблем с бюджета очевидно няма.

Фискалният резерв към края на юни е 5,754 млрд. лева, т.е. общо взето без промяна спрямо месец по-рано. От тях през август ще трябва да се платят 800 млн. лева по падежиращите краткосрочни ДЦК, емитирани, за да се платят по-рано субсидиите на земеделците. В същото време до юни са емитирани 1,46 млрд. лева ДЦК на вътрешния пазар, т.е. остават още 540 млн. лева, докато се достигне таванът за брутни нови емисии, заложен в оригиналния закон за бюджета за 2013. Тези 540 млн. лева, заедно с 500 млн. от фискалния резерв, които са над минимума от 4,5 млрд. лева, под който резервът не може да се сниши в края на годината, оставят възможност за финансиране на до 1,04 млрд. лева дефицит в бюджета. Заложеният дефицит в оригиналния бюджет беше около 1,1 млрд. лева, т.е. с около 60 млн. лева повече от възможностите за финансиране с нов дълг и от фискалния резерв към момента. На този фон остава отворен въпросът защо таванът за (брутен) новоемитиран дълг през тази година беше вдигнат с цял 1 млрд. лева, при положение, че допълнителният дефицит е 493 млн. лева, а остатъкът от първоначалния дефицит, за който няма възможност за финансиране, е само 60 млн. лева. С други думи, дори и като се отчете допълнителния дефицит, необходимо е вдигане на тавана на дълга с не повече от  560 млн. лева. Имайки тази проста сметка предвид, повишаването на тавана на дълга с 1 млрд. лева навежда на мисълта, че биха могли да се планират и допълнителни разходи „под черта”, които няма да се отразят на разходната част, а ще се финансират директно от фискалния резерв. 

[1] Между другото, ако се гледа изпълнението на данъчните приходи през 2010 и през 2011 г., в които икономиката беше в подобно състояние на стагнация, тогава процентите бяха сходни или дори по-ниски от тези през 2013 г. През 2010 за първите 6 месеца са събрани 44,6% от годишните приходи, а през 2011 г. – 47% (спрямо 46,5% за 6-те месеца на 2013 г.).