Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Бюджетът и еврото хвърлени в боя за правителство

Автор: Петър Ганев / 28.10.2022
Оцени тази статия:

След драмата с избора на председател на Народното събрание през тази седмица парламентът предложи нова порция зрелище. Наглед скучният процес по избор на членове на парламентарните комисии беше гарниран с два пълни дни на ожесточени дискусии – едната за бюджета, а другата за еврото. Оставяйки настрана всички аргументи и енергията хвърлени в тези дебати, нормативният резултат от тях не е впечатляващ – по темата с бюджета стана ясно, че вървим към  „удължителен“ закон, а при еврото се гласува… можем да го наречем „ускорително“ решение. На практика двете дискусии бяха нещо като среща на новоизбраните депутати и служебните министри в опит да се ориентират какво да се прави по двете теми.

В началото на седмицата очакванията бяха, че служебният кабинет ще поеме инициатива за бюджета, като предложи своя рамка на депутатите. Непосредствено преди изслушването обаче, както и по време на самото изслушване, стана ясно, че финансовият министър няма да внесе законопроект за бюджета, а ще предложи удължаване на текущия бюджет – по подобие на това, което се случи в края на 2021 г. Причината, написана и в мотивите към внесения законопроект, е че служебният кабинет е изправен пред два варианта, които се определят като „неприемливи“: 1) базов вариант с продължение на текущите политики и съответно бюджетен дефицит от 6,6% от БВП през 2023 г.; и 2) по-консервативен бюджет, който спазва ограниченията за дефицита и съответно залага значителни промени в политиките по приходната и разходната част на бюджета.

Двата варианта се определят като „неприемливи“, тъй като служебният кабинет няма нужната санкция да определи приоритетите и политиките в средносрочен план и „благоразумната логика предполага“ този въпрос да се реши от редовно избрано правителство. В крайна сметка е избран трети вариант – внасяне на удължителен закон, който общо взето запазва действието на всички политики докато бъде избрано редовно правителство. Това, разбира се, е тълкуването на служебния кабинет, подкрепено с реални действия. Депутатите могат да имат различно мнение, но те са ограничени в своите действия. Към момента e невъзможно самите депутати да внесат бюджет – чл. 87 от Конституцията ясно казва, че само министерският съвет може да внася бюджетния закон. Заедно с това, дори чисто технически няма как народните представители да изнесат съвсем сами цялата бюджетна процедура, без подадена рамка и доклад от финансовото министерство. С други думи, ако депутатите имат друго мнение за бюджета – трябва да направят правителство.

Именно в последното най-вероятно се крие причината за бюджетните пируети от последната седмица. Президентът, през действията на служебното правителство, изглежда дава ясен сигнал на партиите да излъчат правителство – без да се разберат за кабинет, бюджет няма да има. От друга страна, вярно е също така, че служебният финансов министър трудно би удържал фискалното салдо в една хаотична бюджетна процедура. Продължаването на текущия бюджет в известна степен би имал защитен механизъм спрямо разрастването на дефицита. Но в същото време е и сигнал за политическа нестабилност и липса на ясна средносрочна рамка към външния свят, което също ще има своите ефекти – както в перспективите пред растежа и цената на финансирането, така и като готовност за еврото.

Гласуваното решение за еврото също има своя политически разказ отвъд техническия опит за ускорение на процеса. Решението по същество цели да „ускори“ работата, но принуждава партиите да заемат конкретна позиция по темата и насочва вниманието към потенциално евро (атлантическо) мнозинство в парламента. В чисто технически план това решение не носи преки последици в процеса на приемане на еврото. То препотвърждава мандата да се работи за влизане в еврозоната, но на този етап това би трябвало да се случва и без подобно гласуване. Евентуалното приемане на еврото така или иначе ще изисква санкция на парламента – през приемане на промени в закона за БНБ, така че ролята на парламента не е изчерпана и ще дойде на друг етап. Може би полза от цялото говорене би била, ако наистина се публикува анализът на БНБ и Министерство на финансите, който най-вероятно разглежда в детайли процеса, ще изброи  и вероятно оцени ползи, рискове и т.н.

Връщайки се към бюджета, дори и да приемем, че това е политически ход да провокира партиите да търсят кабинет, той крие и своите рискове. Преди година бюджетът беше удължен с три месеца,  но тогава имаше ясно мнозинство и финансов министър, отговорен за бюджета и просто нямаше време в края на годината да се премине през цялата процедура. Сега отлагането идва от служебен кабинет, а ако не се сформира правителство, тепърва ще ходим на избори в началото на 2023 г. и тогава наново ще се търси мнозинство. Тоест този път забавянето би било по-дълго. Това е видимо и от името и текстовете в законопроекта – преди година имахме законопроект за „удължаване до 31 март“, а сега е разписано „до приемането на“ нов бюджет. Този път не знаем кой ще гласува новия бюджет и няма крайна дата.

Общото между двете теми, оставяйки настрана политиката, е че страната има нужда от стабилност в своите финанси – било то заради бюджетната устойчивост и за да не трупаме дългове, било то заради фискалните правила и критериите за влизане в еврозоната. От икономическа гледна точка, независимо дали дело на служебен или редовен кабинет, най-добрият вариант е да се гласува бюджет за новата година, като последният спазва всички фискални правила и дава ясна средносрочна рамка. Отчитайки, че бюджетът за тази година върви добре и дори и с харчовете в края на годината най-вероятно ще влезем в рамките на дефицит от 3% от БВП, то тази задача не изглежда толкова сложна.