Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Бюджетът до август – какво се случва с приходите?

Автор: Десислава Николова / 04.10.2013
Оцени тази статия:

Данните за изпълнението на бюджета до август носят няколко тревожни новини. Първата от тях е все по-голямото изоставане на данъчните приходи. Видно е, че изпълнението на данъчните приходи през първите осем месеца на тази година е далеч по-лошо от миналогодишното, независимо дали се гледа първоначалният или ревизираният закон за бюджета за 2013 г.

По-конкретно изпълнението на данъчните приходи, събрани от януари до август тази година, е 61,7% от заложените в оригиналния бюджет за годината и 63,8% от ревизираните (надолу) данъчни приходи в актуализирания бюджет. За сравнение, за същия период на миналата година е изпълнен далеч по-висок процент от годишните приходи - 66,9%. Дори и през кризисната 2009 г. събираемостта на данъчните приходи за първите осем месеца е по-висока – тогава тя достига 65,7% от събраните приходи за годината. Само 2010 г. се характеризира с по-лоша събираемост от тази година (61,8%), но през 2010 г. имаше сериозен проблем с приходите в бюджета, който наложи намаление на първоначално заложените данъчни приходи с 1,9 млрд. лева.

Данните безспорно показват сериозен проблем със събираемостта на данъчните приходи в бюджета, който де факто се появява от юни месец нататък. До май изоставането в събираемостта на данъчните приходи спрямо оригиналния бюджет за 2013 г. или я няма, или е до 1 пр. пункт по-слаба спрямо 2012 г. От юни нататък обаче се наблюдава разширяваща се „дупка” в изпълнението (като % от заложените приходи в оригиналния бюджет) спрямо 2012 г. Този негативен обрат би могъл да се удаде както на споменатите законодателни промени, така и на други фактори – по-слабо представяне на икономиката, по-голям сив сектор и/или по-слаба работа на приходните администрации.

Ако се съпостави събираемостта на приходите спрямо представянето на цялата икономика, проблемът с приходите явно се е появил от третото тримесечие нататък. От януари до юни събраните данъчни приходи в републиканския бюджет са с 2,9% повече от тези за същия период миналата година, а за първите две тримесечия номиналният брутен вътрешен продукт нараства също с 2,9% - т.е. данъчните приходи в бюджета се развиват в унисон с темпа на икономиката като цяло. През следващите два месеца, обаче, картината сериозно се променя – данъчните приходи в републиканския бюджет за януари-август са само с 0,4% номинално по-високи тази година спрямо предходната[1].

Влошаване на икономиката от третото тримесечие нататък е възможно обяснение, тъй като данните за БВП за първите две тримесечия показваха по-нататъшно забавяне на икономиката и дори отчитане на отрицателен ръст през второто тримесечие, което се случва за първи път от началото 2010 г. насам. В същото време обаче, отделни ранни данни за икономиката през юли (за август все още няма) показват разнопосочни тенденции. През юли индустрията и строителството останаха на червено, т.е. тяхната продукция продължи да се свива на годишна база. В същото време, обаче, външната търговия показва ръст на износа през юли, а туризмът отчита  един много добър летен сезон.  Т.е. на база на наличните данни към момента не могат да се правят категорични заключения.

Слаба работа на приходните агенции и съответно увеличаване на сивия сектор също са част от възможните обяснения зад влошеното представяне на данъчните приходи от юни насетне. До началото на септември не беше назначено ръководство на Агенция „Митници”, което вероятно се е отразило на темпа на работата на цялата митническа администрация.

Паралелно с влошената събираемост на приходите последните месеци, данните за разходната част показват, че разходите растат много по-бързо тази година. Т.е. въпреки очевидните проблеми в приходната част, не се взимат никакви мерки за обуздаване на разходите. Разходите по консолидираната програма до август са 19,2 млрд. лева при 17,7 млрд. лева за същия период миналата година, т.е. тук имаме ръст с 1,5 млрд. лева или 8,5% номинално (да припомним, че за същия период данъчните приходи в консолидираната програма нарастват само с 3% номинално). Ако се гледат разходите по консолидираната програма, се вижда, че при абсолютно всички пера има нарастване спрямо миналата година. Най-големият ръст в абсолютна стойност (с около 540 млн. лева) е при социалните разходи и стипендиите, зад които стои най-вече увеличението на пенсиите от април тази година. Разходите за заплати, осигуровки и тези за текуща издръжка също растат с над 200 млн. лева всеки.

Резултатът от по-бавния ръст на приходите спрямо разходите до август тази година е очакван – дефицит от 213 млн. лева по консолидирания бюджет (от който 101 млн. лева са по националния бюджет, а останалото – по европейските средства). За сравнение, за същия период миналата година бюджетът е бил на излишък от 108 млн. лева.

Като цяло данните за изпълнението на бюджета до август показват, че от юни нататък се наблюдава влошаване при данъчните приходи. Разходната част, обаче, по никакъв начин не реагира и не се търсят възможности за свиването ѝ посредством намаляване на по-ниско приоритетни разходи.

Другото, което изпълнението на бюджета тази година показва е, че докато приходите се движат в унисон с икономиката (за първите 6 месеца, за които има данни за брутното производство), заложените  приходи както в оригиналния, така и в ревизирания бюджет са далеч отвъд възможностите на икономиката да ги генерира. Т.е. както писахме още миналата година при гласуването на бюджета, в него са заложени нереалистично високи приходи с цел да се оправдае увеличението на разходите за вдигане на пенсии и заплати. А последното явно бюджетът не може да си го позволи при тези темпове на растеж на икономиката. Актуализацията на бюджета, освен че беше направена много рано в годината, беше изцяло сбъркана като посока и цели. Изпълнението на бюджета до момента показва, че трябва да се търсят спешни начини за свиване на разходната част, а вместо това актуализацията увеличи допълнително разходната част.

 


[1] Все пак трябва да се има предвид, че данните за данъчните приходи в консолидирания бюджет, които включват и приходите от осигуровки и местни данъци, показват един по-добър ръст от около 3% спрямо 2012 г. за първите 8 месеца. Този ръст, обаче, също се оказва далеч по-малък от ръста на разходите.