Бюджетните разходи – sans changement*

Бюджетните данни за полугодието продължават да разкриват нежеланието и/или неспособността на правителството да намали публичните разходи, при положение, че приходите са значително по-ниски както от миналогодишните, така и от заложените в бюджета за тази година. Докато приходите и помощите по консолидирания бюджет  намаляват с 13,6% на годишна база[1], разходите се свиват с…0,1%, т.е. де факто остават на нивото от миналата година. Основният виновник за това са т.нар. социални разходи (вкл. пенсии) – най-големият единичен разход в бюджета, равняваш се на около 44% от всички разходи за полугодието, при който се вижда дори сериозно нарастване, с 14,6% на годишна база.

 

Но докато раздуването на социалните разходи може да бъде обяснено с предизборното вдигане на пенсиите миналата година и увеличените разходи за обезщетения за безработица тази година заради кризата, ръстът на заплатите в публичния сектор трудно може да бъде оправдан. Заплатите и възнагражденията в публичния сектор бележат ръст с 2,1% тази година. Този ръст е крайно озадачаващ, като се има предвид, че не е имало официални увеличения на заплатите в публичния сектор през този период, а броят на заетите в държавната администрация е доста по-нисък тази година благодарение на продължаващата програма за съкращения в администрацията (виж тук). Крайно време е ръстът на разходите за заплати в публичния сектор да бъде прекратен в унисон с целите на няколкото активни програми за оптимизация на администрацията – за промяна в заплащането, за съкращения в администрацията и сливане/закриване на някои структури, за намаляване на административната тежест…

 

В крайна сметка, консолидираният бюджет завършва първите 6 месеца с дефицит от 1,515 млрд. лева или 2,2% от очаквания от правителството БВП. Тъй като дефицитът до момента е финансиран основно от фискалния резерв, последният се свива до 6,029 млрд. лева към края на юни, спрямо 7,673 млрд. лева в края на 2009 г. Като се има предвид заложената цел за фискален дефицит от 4,8% тази година (или около 3,321 млрд. лева) и прагът от 4,5 млрд. лева, под който фискалният резерв не може да падне тази година, правителството със сигурност ще трябва да търси и други начини за финансиране на дефицита за останалата част от годината – било то чрез приватизация  или чрез нов вътрешен или външен дълг. Тъй като е малко вероятно някоя по-голяма приватизационна сделка да се случи до края на годината, по-скоро допълнителното финансиране ще бъде дългово. Успехът на последните 2 емисии ДЦК на вътрешния пазар дава надежда, че този ресурс (от поне 300 млн. лева) би могъл да бъде набран на местния пазар.

 

По-големият проблем, обаче, се задава на хоризонта за следващата година. За тогава се планира 2,5% от БВП дефицит по консолидирания баланс или 1,83 млрд. лева, който не е ясно как ще се финансира. Ако тази година фискалният резерв се свие до 4,5 млрд. лева, догодина ще продължим ли да го намаляваме (до 2,7 млрд. лева!)? Или ще взимаме нови заеми – но от кого и откъде (еврооблигации, МВФ, други донори…)? Всички тези въпроси към настоящия момент нямат отговор, а никой от възможните отговори няма да е лесен. Всъщност, по-лесното решение е да се свие до минимум бюджетния дефицит както тази, така и следващата година, което съответно ще изисква много по-малко финансиране на недостига. Но очевидно правителството предпочита по-трудния път…

 

Статията е част от кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава“

*без промяна (фр.)

 


[1] Всички промени на годишна база са дадени в номинално изражение поради ниската инфлация за периода (1,3% средно на годишна база за първите 6 месеца на 2010 г.).


Свързани публикации.