Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Бюджетните разходи и изборите вървят ръка за ръка

Автор: Калоян Стайков / 08.05.2014
Оцени тази статия:

Докато през втората половина на миналата година основната опасност пред изпълнението на бюджета бяха неговите приходи, тази година на дневен ред са отново разходите му. Именно в тях се крие ключът към успеха на политиката на икономии, нещо, което предходното правителство не успя или не поиска да разбере. Резултатът беше изкуствено завишаване на приходите под формата на задържан ДДС, отлагане на плащания и др., което може и да е добре за фискалната позиция, но вреди на частния сектор и икономиката като цяло. Това, което не направиха предходните управляващи, беше да ограничат неефективните бюджетни разходи, а някои от тях дори бяха увеличени. Грешка, която сегашните управляващите изглежда възнамеряват да повторят.

Изпълнението на приходите и помощите в държавния бюджет през първото тримесечие на 2014 г. възлиза на 21,2% от планираните за годината, докато за същия период на 2013 г. е 22,3%. Основната разлика е по линия на постъпленията от ДДС и от неданъчни приходи, докато при останалите групи налози, с изключение на митата, изпълнението е по-добро в сравнение с предходната година. По-слабите приходи от ДДС се дължат на по-големия обем възстановен данъчен кредит на компаниите от частния сектор. Въпреки това министерството не публикува данни за невъзстановения данъчен кредит и не може да се направи сравнение с предходната година. При неданъчните приходи се наблюдава основно изоставане при държавните такси, което може да се обясни със започнатата реформа на системата на държавни такси, която цели да ги направи съизмерими с разходите за оказването на съответната услуга и която обикновено води до понижаване на необосновано високи такси. Независимо от по-слабите постъпления в държавния бюджет, на консолидирана основа приходите се представят по-добре в сравнение с предходната година. Те са с 420 млн. лв. над нивото си за първото тримесечие на 2013 г. и представляват 21,3% от планираните за годината в сравнение с 20,3% през предходната година.

По-интересната история е по отношение на разходите. Според Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2014-2016 г. консолидираните разходи през 2014 г. трябва да са с 383,6 млн. лв. над прогнозните разходи за 2013 година. За първите три месеца на годината натрупаните разходи са с 477,8 млн. лв. над нивата си от предходната година, което означава, че за постигане на годишната цел са необходими икономии през следващите месеци, което е постижимо, но изглежда малко вероятно. Това е резултат от 327,2 млн. лв. повече социални разходи и стипендии и 258,6 млн. лв. повече капиталови разходи. По-високите социални разходи се дължат основно на увеличението на пенсиите от 1 април 2013 г., както и на отпускането на повече средства за някои социални програми за подпомагане на децата и семействата, както и хората в неравностойно положение.  

Липсва обаче всякакво логично обяснение за по-високите капиталови разходи, които на консолидирана основа възлизат на 784 млн. лв., което е най-високото ниво за периода 2008-2014 г. и достига стойностите от 2009-2010 г. Подобно изтегляне на капиталовите разходи, чиято тежест традиционно пада във втората половина на годината, напомня за ситуацията през 2009 г., когато в първото полугодие са концентрирани малко над 50% от годишните капиталови разходи в сравнение с не повече от 35% в периода 2010-2013 г. и 24,6% през 2008 г. За първите три месеца на 2014 г. капиталовите разходи възлизат на 15,7% от планираните за годината в сравнение с 11,9% през 2009 г., което навежда на мисълта, че дори още по-голяма част от тях могат да бъдат концентрирани в първите шест месеца на тази година.

Ръстът на социалните разходи и изтеглянето на капиталовите разходи в периода преди изборите предизвиква очаквани асоциации за връзка между по-високите разходи и политическата обстановка. Не трябва да се пропуска фактът, че през 2014 г. малко над 79% от капиталовите разходи са финансирани със средства от европейски програми, т.е. аналогията с 2009 г. не е пълна.

Именно особеностите на политическата обстановка в момента, както и подходът на сегашните управляващи към социалното напрежение от средата на 2013 г., създават още по-силно впечатление за връзка между по-високите разходи и предстоящите избори. От използваната от управляващите реторика – „предните стискаха кесията, ние ще я развържем”; ниската обществена подкрепа; напрежението с европейските партньори на страната по линия на отношението към чуждестранните инвеститори, лицензи в сектор електроенергетика, проекта „Южен поток” изглежда, че управляващите се опитват да си купят електроралната подкрепа, но не с кебапчета, а с раздуване на социалните и капиталовите разходи и временна заетост.