Бюджет 2014 – преизпълнен, но продънен

Държавният бюджет за 2014 г. беше разписан доста оптимистично, което доведе не до една, а до две актуализации през годината. Ако някой гледа предварителните данни за фискалната позиция в края на годината, може и да си помисли, че от третия път политиците са си научили урока и са заложили по-консервативни прогнози, тъй като отчетеният дефицит в държавния бюджет (като абсолютна стойност) е по-нисък от планирания, макар и в консолидираната програма дефицитът да е точно, колкото планирания – 3,7% от прогнозния БВП. Много по-важно обаче е как е постигнато това преизпълнение в държавния бюджет.

По-доброто бюджетно изпълнение се дължи на сериозно неизпълнение на разходите, което е по-голямо от неизпълнението на приходите. Да, правилно сте прочели – приходите, които бяха планирани в края на октомври и началото на ноември[1], не са изпълнени. Неизпълнението им е малко над 500 млн. лв., което представлява 2,7% от общите приходи и помощи. Неизпълнението само на данъчните приходи е 452 млн. лв. или с 2,7% от планираните данъчни приходи. Само да припомним – един от мотивите[2] за втората актуализация беше очакваното неизпълнение на приходите с 1,06 млрд. лв. Сега се оказва, че към тях се прибавя още едно неизпълнение от 500 млн. лв. Разликата е, че първото е сбора от натрупаното в периода януари-октомври и очакваното неизпълнение за последните два месеца, а второто – за по-малко от два месеца. Ако администрацията не може да прогнозира с приблизителна точност очакваните приходи за месец и половина-два, как прави прогнозите за цяла календарна година?

Другата причина за по-ниския дефицит е неизпълнение на на разходите и трансферите с 617 млн. лв. От тях най-голямо неизпълнение има при нелихвените разходи – с 411 млн. лв., като то се дължи единствено на по-ниски капиталови разходи с  417,8 млн. лв. (докато текущите разходи са по-високи с 6,4 млн. лв.). На фона на традиционното неизпълнение на капиталовите разходи и концентрирането на огромна част от тях в края на годината, те отново са използвани като буфер. Ако бюджетното изпълнение е добро, има капиталови разходи, ако не е – няма. Ако текущите разходи се увеличават, капиталовите се намаляват. Представете си какво би станало, ако капиталовите разходи се планираха реалистично и този буфер го нямаше – трета актуализация, за щастие.

И като говорим за буфер, не може да не обърнем внимание на Резерва за непредвидени и неотложни разходи, който представлява средства, харчени с постановление на Министерски съвет и без особено отчетност. Този резерв присъства в приетия закон за държавния бюджет, но Министерството на финансите не публикува информация за обема или предназначението на изхарчените средства нито на месечна, нито на годишна база. Така например, в отчета за изпълнението на държавния бюджет за 2013 г. този резерв се споменава няколко пъти, но единствено по функции, а не по разпоредители с бюджетни кредити като министерства, агенции, общини и др., и без да се посочва каква сума е изразходвана и за какво. Изключение правят преведените средства на НЗОК, които са ясно разписани.

Наличието на такъв резерв, както предполага и името му, цели да осигури гъвкавост на управляващите, но това не означава безотчетност. Липсата на пълна информация за използването на средствата от този резерв повдига редица въпроси и прави водената фискална политика силно непрозрачна. Гласуваният с втората актуализация трансфер от държавния бюджет към други бюджети, например, е с 1 млрд. лв. по-нисък от отчетения трансфер. Каква част от тези средства са взети от резерва за непредвидени и неотложни разходи (1,14 млрд. лв.)? Как са разпределени по разпоредители с бюджетни кредити? Всичко това е важно, защото не е едно и също парите да са преведени на общини и да са раздадени на министерства, въпреки че и едните, и другите могат да изпълняват дейности по една и съща функция като образование, например.

Като цяло изпълнението на бюджета буди повече притеснения отколкото нещо друго. Дежурното притеснение е, че управляващите не провеждат прозрачна и предвидима фискална политика, а правят каквото си искат, независимо от нормативните ограничения. Това реално обезсмисля обсъждането и приемането на бюджет от Народното събрание, след като той ще бъде многократно прекроен през годината по усмотрение на изпълнителната власт. Новото притеснение е свързано с неспособността на управляващите да прогнозират приходите и/или да ги съберат. Второто поражда изцяло нови проблеми за така или иначе нестабилната фискална политика. Защото не е едно и също да се трупат дефицити, защото намалената икономическа активност ограничава данъчните приходи, и да се трупат такива, защото държавата не може да си свърши работата.

 


[1] Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. е внесен в Народното събрание на 11 ноември

[2] http://parliament.bg/bills/43/402-01-5.pdf – стр. 12 от документа и стр. 2 от МОТИВИ


Свързани публикации.