Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Бюджет 2012 – малък дефицит, трансферите натежават

Автор: Петър Ганев / 01.02.2013
Оцени тази статия:

През изминалата седмица бяха публикувани данните за изпълнението на бюджета за 2012 г. Дефицитът по консолидираната фискална програма на касова основа е 350 млн. лв., което е чувствително по-ниско от заложеното при гласуването на бюджета – разчетите бяха за дефицит от близо 1,1 млрд. лв. Спрямо 2011 г. дефицитът се е свил с 1,2 млрд. лв., което е добра новина на фона на изтънелия фискален резерв.

Графика 1: Бюджетно салдо - излишък/дефицит

Източник: Министерство на финансите

Причините за свиването на дефицита спрямо предходната година са изцяло в повечето приходи в националния бюджет – 550 млн. лв. повече от ДДС, 200 млн. лв. повече от акцизи, 100 млн. лв. повече от данъци върху доходите. Към това се прибавят и повечето постъпления от неданъчни приходи като държавни и общински такси, доходи от собственост и дивиденти. Наблюдават се обаче по-малко приходи от корпоративни данъци, което означава, че печалбите на компаниите продължават да бъдат притиснати от слабия икономически растеж.

Разходите през 2013 г. са сходни с тези от предходната година и общо взето следват заложеното при гласуването на бюджета. Разходите за „администрация”, като тук включваме заплати и възнаграждения на персонала, осигурителни вноски и текуща издръжка, са на практика идентични с тези година по-рано. При капиталовите разходи има някакво неизпълнение и спад от близо 70 млн. лв. спрямо 2011 г. Трансферите обаче отново нарастват и вече минават границата от 10 млрд. лв. – от тях 5,5 млрд. лв. отиват за здравни и социално-осигурителни фондове, 2,5 млрд. лв. – за общините и 600 млн. лв. за висши училища, БАН, БНТ, БНР и др.

Тук трябва да отбележим и структурната промяна в републиканския бюджет през годините. Допреди кризата в бюджета преобладаваха разходите спрямо трансферите – например през 2006 г. имаме 7 млрд. лв. разходи и близо 5 млрд. лв. трансфери, а през 2008 г. имаме 9 млрд. лв. разходи и 7 млрд. лв. трансфери. Забележете колко различно е през 2012 г. – близо 7,5 млрд. лв. разходи и над 10 млрд. лв. трансфери. Причините за това се крият както в притиснатите данъчни приходи през последните години, които на практика не позволяват на администрацията да прахосва с лека ръка, така и във влошената демография и натежалите социални системи. На практика появата на повече приходи в републиканският бюджет, например от ДДС през предходната година, вече почти автоматично се насочва към социалните системи (пенсии и здраве), а не към харчове на администрацията.

Европейските средства започват да играят все по-сериозна роля в държавните финанси, което трябва винаги да бъде отчитано при оценката на дефицита. В бюджета бяха оптимистично заложени разходи по европейски програми (с включено национално съфинансиране) в размер на 4,5 млрд. лв. Реално направените разходи са за 2,8 млрд. лв., което автоматично означава и по-малко пари за национално съфинансиране. Данните наистина показват раздвижване на европейските средства през месец декември, което е натоварило и националния бюджет – към края на месец ноември националният бюджет е на 120 млн. лв. излишък (при дефицит по европейските средства), докато към края на годината вече имаме близо 700 млн. лв. дефицит по националния бюджет и излишък при европейските средства.

И все пак дефицит от 350 млн. лв. на консолидирана основа, което е под 0,5% от БВП на страната, е добра новина, но също поставя и въпросителни около заложеното за 2013 г. и средносрочните цели на администрацията. При положение, че бюджетът се представя добре за предходната година, а през тази са предвидени повече приходи, то защо е заложен дефицит от над 1 млрд. лв. за настоящата година? Разбира се, текущият бюджет е разписван без пълното знание за доброто представяне към края на годината, но днес спокойно можем да кажем, че нищо не налага наличието на дефицит пред 2013 г. След четири години на дефицит и свиване на фискалния резерв, ако това правителство държи на думите (и политиката) си за финансова стабилност, трябва категорично да работи за балансиран бюджет през настоящата година – това може да мине и през парламента, за да не стане заложник на предстоящите избори.

В светлината на всичко казано дотук, трябва да отбележим и окончателното приемане на Закона за публичните финанси, където са заложени правилата за максимум 2% дефицит на касова основа и 0,5% структурен дефицит. Това също е добра новина, тъй като ще служи като гарант за разумна финансова политика и през следващите години. Остава да видим дали тези правила ще получат конституционна защита, което може да се случи през следващите месеци.