Бъркането на богатството с дохода*
Кое от следните семейства е „по-богато"?
Първото семейство се състои от съпруга, която наскоро станала лекар, печели по $160,000 годишно и съпруг – предприемач. Съпругът се занимава с малък бизнес, което му носи по $110,000 на година. Това означава, че общият годишен доход на домакинството е $270,000. Семейството, обаче, все още погасява заем за медицинското училище на съпругата и заем за започването на бизнес на съпруга, които са на обща стойност $300,000. Общите активи на семейната двойка са $450,000, следователно реалното им нетно състояние или богатство (разликата между брутните активи и пасиви) е само $150,000.
Второто семейство се състои от ранно пенсиониран адвокат и неговата неработеща съпруга. Те имат годишен доход в размер на $230,000, получен от лихви по освободени от данъци общински облигации. Нетното им богатство възлиза на $7 млн., състоящи се от $5 млн. в облигации, дом без ипотека за $1 млн. и $1 млн. в произведения на изкуството, обзавеждане, автомобили и лични вещи.
Ясно е, че второ семейство е в доста по-добро финансово състояние от първото. В същото време Конгресът на САЩ, включително сенатор Барак Обама, иска да увеличи данъците на първото (по-бедното) семейство, а не на по-богатото. Това се получава от погрешното определяне за „богатите", бъркайки потокът средства (прихода) с основния капитал (реалните нетни активи). Така ще се облагат тези (които печелят повече от $250,000 годишно), които се опитват да забогатеят и ще запази статута на тези, които вече са богати.
Увеличаването на данъците на 2,3 млн. американски домакинства, печелещи над $250,000 годишно е безразсъдно и деструктивно по няколко причини. Намаляват се стимулите на високопроизводителните хора да прекарват години в училище, получавайки необходимите умения, а след това да работят усилено за производството на стоки и услуги, избрани от техните съграждани. Чрез насърчаването на хората да търсят начини за намаляване на данъчното бреме вместо да използват труда и спестяванията си по най-добър начин, се предизвиква неефективното разпределение на ценни ресурси. Намалява се непостоянството на доходите на семействата и в двете посоки и се замразяват преимуществата на тези, които са наследили богатството (например Кенеди, Кери, Пелоси и др.).
Тези, които искат „богатите" да плащат повече или да се „отплащат" не само бъркат доход с богатство, но и не успяват да разберат жизнения цикъл на мобилността, както и ефекта на данъчното облагане и процедурата по преразпределението на „разполагаем доход". Докато са млади, много хора могат да се определят като бедни от гледна точка на облагаемия доход. Повечето от тях рязко увеличават семейния си доход след като се дипломират и много от тях попадат в категорията „висок доход" на 40-50 години. След като се пенсионират облагаемият им доход често спада до определението „среден доход", въпреки че могат да имат повече от милион долара в нетни активи. Разпределението на доходите по-често се определя от „семейния" доход, което контрастира с личния доход. Повечето „домакинствата" с нисък доход се състоят от един (обикновено млад) индивид, а често семействата с повече от едно лице, което има доходи, са „домакинства" с висок доход. Факт е, че има около 4 пъти (8.9 млн.) повече домакинства, които имат нетни активи за $1 млн. или повече, отколкото домакинства, които печелят повече от $250,000. Факт е и, че много от домакинствата с високи доходи нямат $1 млн. в нетни активи.
Много политици и медийни личности бъркат облагаемия доход с разполагаемия и имуществения. Заради високия прогресивен данък върху доходите (97% от подоходния данък са изплатени от 50-те% данъкоплатци с най-високи доходи, а най-богатия 1% плаща 40%, въпреки че има само 20% от прихода), разликата в дохода при семействата с висок доход и тези с нисък след облагането е много по-малка, отколкото преди облагането. В допълнение, съществуват много правителствени програми за увеличаване на благосъстоянието и субсидиране на домакинствата с нисък доход, които не се включват в много от стандартните определения за доход.
Като се има предвид, че високата пределната данъчна ставка върху доходите е контрапродуктивна, някои твърдят, че данъкът върху богатството също не е подходящ. Данък богатство основно засяга производствения капитал и насърчава хората да преместят състоянието си в други държави или да направят някои екстравагантни разходи – както се случва във Франция, за съжаление.
Г-н Обама казва, че иска да увеличи и данъка върху капиталовите печалби. Много хора имат шанса да се възползват от значителна капиталова печалба, продавайки ферма, малък бизнес или вила. Ако те получат няколко стотици хиляди долара или повече, ще изглежда, че са „богати" през дадената година (според определението на г-н Обама), въпреки че реално могат да имат среден годишен доход по-малък от $100,000 и нетни активи по-малко от половин милион. Те не само ще бъдат обложени с по-висок данък, но ако задържат актива в продължение на няколко години и той увеличи стойността си, не повече от инфлацията, те ще се облагат върху въображаем доход и дори може да претърпят загуба. Това не е само икономически разрушително, но и аморално.
Тези, които бъркат облагаемия доход с богатството са отговорни както за неграмотното си изразяване, така и за посредственото си мислене. Дали е разумно да се доверим на група неграмотни хора за написването на данъчния кодекс?
* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" на 27 август 2008. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Зорница Манолова. Оригиналната статия е достъпна ТУК.
** Ричард Ран е старши изследовател в Института Катон и председател на Института за световен икономически растеж.
