Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Българският износ в региона става по-конкурентоспособен

Автор: Георги Васев* / 21.08.2015
Оцени тази статия:

На 17 май 1961г. в адрес към канадското правителство в Отава президентът Кенеди казва: „Географията ни прави съседи. Историята ни прави приятели. Икономиката ни прави партньори, а необходимостта ни прави съюзници.“ В духа на тези думи решихме да обърнем поглед към страните, които ни заобикалят и да направим анализ на отношенията ни в последните 10 години. Със съседите си имаме социалноикономически различия и исторически неразбирателства, но делим обща граница и имаме общи интереси, които се проявяват в засилени външнотърговски отношения.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Според данните на БНБ общият износ на стоки от страната се равнява на 22,1 млрд. евро за 2014 г., като 6 млрд. евро от него са формирани от експортирани за съседите ни стоки. Това означава, че износът на България към тях се равнява на 14,3% от БВП, което потвърждава значението на търговските отношения с държавите от региона за българската икономика.

Като цяло в периода 2005-2014г. България отбелязва търговски излишък със съседите си за всяка от отчетните години. Отчетливо се откроява резкия спад на вноса и износа през кризисната 2009 година, след което се забелязва двугодишен растеж на търговския излишък, за да достигне най-високото си ниво през 2011 г. - близо 2 млрд. евро.

Прави впечатление, че след кризата България успява да увеличи значително излишъка в търговските си потоци със съседите, което от своя страна се дължи основно на ръст на износа в следкризисния период и паралелно възстановяване и задържане на вноса на предкризисните нива. Т.е. може да се заключи, че след кризата българският износ е станал по-конкурентоспособен в региона. В това отношение се открояват Румъния и Турция, износът на България към които расте с бурни темпове в следкризисния период. На другият полюс е Сърбия, износът на България за която се свива почти двойно. Все пак относително малкият му обем (на фона на износа за Турция, Румъния и Гърция) влияе слабо на общата динамика на износа. Износът на България за Гърция и Македония пък реално стагнира, ако се сравни обемът му през 2014 г. спрямо предкризисната 2008 г.

Приключването на редица инфраструктурни проекти последните години улеснява стокообмена между България и съседните ѝ страни. Откриването на моста „Нова Европа“ и ГКПП „Маказа”, както и откриването на магистрала „Струма“ са поредните проекти, от които се очаква да насърчат търговията, инвестициите и туризма. И все пак има фактори, които според някои анализатори могат да се окажат притеснителни за страната ни. Такъв фактор, който често се цитира като спънка през износа на България, е реалното поскъпване на лева в условията на валутен борд.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По данни на Евростат между 2005г. и 2014г. България регистрира значително по-голямо увеличение на реалния ефективен валутен курс спрямо съседите си и в частност - Румъния и Турция. Румъния е страна с плаваща валута, която през целия период успява да поддържа сравнително стабилни нива на реален ефективен валутен курс. В Турция пък конкретният период е белязан от редица политически сътресения, които неминуемо оказаха своето влияние и върху валутния курс и капиталовите потоци към страната. Лихвеният процент достигна най-ниските си нива за последните 25 години през май 2013г. преди да бъде увеличен повече от два пъти в началото на 2014 г., което повлия и на номиналния курс на лирата. За много анализатори товае повод да се атакува валутният борд у нас като главната предпоставката за загуба на конкурентоспособност на българския износ.

Тези разлики в промяната на реалния ефективен валутен курс би трябвало да водят със себе си по-високи нива на внос и по-малък износ на продукция от и за гореспоменатите държави. Данни за периода 2010-2014г.  (годините след избухването на финансовата криза у нас) обаче показват, че България регистрира търговски излишък с всяка от държавите съседи във всяка от годините. Нещо повече - предкризисните нива на износ се достигат още през 2011 г. Следователно реалното поскъпване на лева не е дало видимо отражение върху конкурентната позиция на България - може да се твърди, че реалният ефективен валутен курс следва равновесния такъв и валутният борд (т.е. реалното оскъпяване на българския лев) не е пречка пред външнотърговските отношения на България със съседите ѝ. Доказателство за това е и позицията на България в класацията за конкурентоспособност на страните, публикувана от Световния икономически форум. В листата за 2014-2015 България заема 54-то място с резултат 4,4, което я поставя пред Румъния (59), Македония (63) и Сърбия (94). Единствената от държавите съседи, която се намира на по-предна позиция, е Турция (45), но резултатът ѝ е сходен с този на страната ни - 4,5, а износът ни към нея през 2014г. всъщност се повишава с 69 млн. евро.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Турция е най-големият търговски партньор на България в региона за 2014 г. Петролните продукти са водеща част от стоките, внесени в България от страната. Редом с тях са внесени и медни руди, жици, кабели, дрехи, пътнически автомобили, телевизионни апарати. Прави впечатление, че освен продукти, за които е необходима допълнителна преработка, приоритет във вноса са и готови потребителски продукти. Що се отнася до износа от България за Турция, то той обхваща стоки на обща стойност от 2,1 млрд. евро, което се равнява на 34% от общия експорт за региона. Турция внася от България петролни продукти, жици, електричество, рафинирана мед, необработено олово, полимери, дървен материал, метални отпадъци.

По данни на БНБ 6,81% от целия внос на страната ни през 2014 г. е от Румъния, което я прави вторият по големина търговски партньор сред съседите ни. По абсолютна стойност импортът възлиза на 1,4 млрд. евро. - приблизително колкото е и вносът ни от Турция. Сред най-пласираните стоки от северната ни съседка са петролните продукти и метални отпадъци. Освен тях на пазара ни могат да се открият значително количество медикаменти и инсектициди с произход Румъния. Износът на България отвъд Дунав пък се състои най-вече от трактори, друга селскостопанска техника, пръти от желязо или нелегирана стомана. Също така снабдяваме румънския пазар с хранителни продукти като пшеница, царевица, кафе. Медикаментите също са съществена част от износа ни.

Гърция се нарежда на 3-то място по внос и износ измежду съседите ни за 2014 г. Въпреки тежката икономическа обстановка в Гърция потокът на стоки от и за нея остава значителен. България внася най-много петролни продукти, дрехи, платове, алуминий, полимери, тютюн, пури. От износа за южната ни съседка най-голям дял имат електричеството, пшеницата, слънчогледовото олио. Други приоритетно внасяни от гръцка страна стоки са животински продукти, стъкларски изделия, дърва за огрев. Според Министерство на  икономиката „ [г]оляма част от вноса от Гърция за България се формира от текстилни материали и изделия, минерални и химически продукти, машини и оборудване и неблагородни метали. Тази структура на стокообмена разкрива един съществен проблем – в България се произвежда значително количество готово облекло на ишлеме за гръцки клиенти поради ниските производствени разходи у нас. Оттук следва и значителният износ на изделия (готово облекло) за Гърция с много ниска степен на добавена стойност.“

Сърбия се нарежда на 19-то място от всички страни партньори във вноса на България и на 4-то сред съседитеѝ за 2014 г. Отново най-внасяни са нефтените продукти и металните отпадъци. Освен това в листата на импорта се включват и полимери, оловни, медни и цинкови руди, както и електрическа енергия. Подобен тип стоки съставят и износа ни. Най-голяма част от близо 364-те млн. евро, които страната ни реализира като износ, съставят нефтените продукти, електричество, каучук, полимери, рафинирана мед, необработен цинк, пръти от желязо или нелегирана стомана, хлебарски и тестени изделия, захар.

Шест на сто е стойността на вноса от Македония, съотнесен към общия внос от региона за 2014г. Най-предпочитаните стоки са руди на цветни метали, пластмаси, текстилни облекла, тютюн и зеленчуци. И тук е характерно, че внесените стоки са главно с ниска степен на обработка - суровини, металургически изделия и хранителни изделия. За Македония най-много се изнасят петролни продукти, електричество, слънчогледово, шафраново и памуково масло, пътнически автомобили, метални отпадъци, необработен цинк, пръти от желязо или нелегирана стомана.

Въпреки значителния търговски дефицит, който страната ни регистрира като цяло, експортната конкурентоспособност на България в търговските отношения със съседите ѝ са налице предвид регистрирания излишък в региона. Падащите цени на суровините могат да се разгледат като потенциална опасност за положителния търговски баланс, тъй като предимно такива стоки съставят най-големия дял от износа на България. Ефектът все пак може да е минимален като се има предвид, че значителна част от изнасяните от съседите ѝ стоки са от същата категория.

Когато се прогнозира бъдещото развитие е добре да се има предвид, че в периода 2005-2014г. не липсват и конфликти и вероятни такива трябва да се вземат предвид и за в бъдеще. През 2014г. турски митничари спряха обработката на документи на български тирове в отговор налипсата на достатъчните разрешителни за транзитните превози на турските тирове през България на път за Европа. Друг случай е тенденциозната проверка на български тирове и глобяването им от гръцка страна заради липсата на т.н. „Голям талон“ на автомобила. И все пак, ако отново цитирам думите на Кенеди пред канадското правителство, „[т]ова, което ни обединява е много по-голямо от това, което ни дели. Разногласията и дразненията, които неизбежно засягат всички съседи са пренебрежими в сравнение с общите проблеми, пред които се изправяме[…]  Все пак нашето партньорство е родено не от страх, а от надежда“.

*Авторът е стажант в ИПИ