Българският спорт – накъде?
Наскоро приключиха Летните олимпийски игри, а през седмицата се проведоха вторите срещи от участието на българските футболни отбори в Европейските клубни турнири, при които представянето донякъде беше добро, но отново страната остана без участник в Шампионската лига въпреки лекия жребий. Представянето на Олимпиадата беше меко казано неуспешно, което поставя въпроса на какво се дължат тези недобри резултати.
Причините могат да се търсят в няколко насоки – лоши условия за подготовка, занемаряване на училищния спорт, липса на конкуренция между отбори и състезатели, пристрастно съдийство и уговаряне на мачове, недобра подготовка на треньорите.
Спортните бази представляват един от основните проблеми, тъй като много от тях са в много лошо състояние, а други изобщо не могат да бъдат използвани. Базите, предоставени на училищата, не се поддържат добре, тъй като средствата са недостатъчни поради начина на финансиране на образованието досега или предпочитанията на директорите да използват парите за възнаграждения и текущи разходи, но не и за ремонти и инвестиции. Като цяло базите, които са в добро състояние, са тези, които се управляват от частни дружества или се използват най-вече за стопанска цел. Когато се генерират собствени приходи, тогава се получават повече стимули те да се поддържат в добро състояние. Базите и площадките, за чието използване не се заплаща, са твърде често занемарени и дори опасни за спортуващите.
Училищният спорт от много години насам не служи като траен източник на нови спортисти. Учителите не се занимават допълнително с по-талантливите деца, единствено в спортните училища се работи все още по-регулярно, докато в останалите физическото възпитание е нещо формално. Трудно се сформират училищни отбори, като се разчита по-скоро на ентусиазма на учениците. Като цяло проблемите на образователната система се отнасят и за спортната подготовка на децата. Създаването на навици за постоянни тренировки трябва да се започне от ранна възраст, за да се постигнат по-добри резултати. Индивидуалните спортове почти не са застъпени и естествено след това трудно се изгражда способни състезатели.
Подобна е ситуацията в университетите – там отново физическата подготовка е въпрос на самоинициатива, използването на базите от студентите извън учебната дейност е затруднено. Освен това държавната система на финансиране не предполага отпускането на спортни стипендии (а и такива биха могли да се намерят от частни дарения), а все още частните университети нямат подобни традиции.
При провеждането на състезания също липсват условия за максимално изявяване на възможностите. Дори в „елитните" групи конкуренцията не е достатъчна – вътрешните първенства се печелят без полагане на много усилия, но по този начин липсва необходимата подготовка за международните изяви. По тази причина са редки успехите на футболните отбори и по-често се наблюдават срамни отпадания от неизвестни съперници.
Освен това често в спортовете, където има възможност за дискреция от съдиите, това се използва за подкрепа на едни отбори или състезатели за сметка на други. Това изкривява стимулите, убива състезателния дух, създава разочарование и грешни очаквания за победителите.
Често оплакване от хората, занимаващи се със спорт, е, че държавата е абдикирала. Те имат право от гледна точка на състоянието на спортните бази и на образователната система. От друга страна обаче за подготовка за Олимпийските игри бяха отпуснати около 40 млн. лв., но използването на тези средства изглежда, не е било далеч от оптимално.
Решенията на създадените проблеми са свързани с управлението на държавната и общинската собственост на спортните бази и площадки като се премине към партньорство с частния сектор и по този начин се осигурят необходимите инвестиции. При тази ситуация е нормално за ползването им да се изискват такси, но осигуряването на нормални условия за спорт са особено важни – тоест ще се плаща за качество. Нещо повече, почти навсякъде се предлагат абонаметни карти, които правят по-достъпни тези бази.
Училищният спорт трябва да се развива чрез създаване на стимули за учителите (треньорите), чиито възпитаници постигат успехи на различни състезания, подобно на останалите учители. Тук важна роля могат да изиграят и т.нар. настоятелства, представителите на които да подпомагат и спонсорират междуучилишните прояви.
Участието на държавата трябва да се засили по отношение на предотвратяването и наказването на неспазването на правилата като уреждане на мачове, подкупване на съдиите и други нечестни практики.
Като цяло без съществени промени в настоящата система за подготовка резултатите не могат да се различават съществено от сегашните. Успехите ще бъдат по-скоро инцидентни, а класиранията на големи първенства – редки, а представянето там ще бъде според принципа на Кубертен. В крайна сметка успехите на сънародниците носят радост, но собствените усилия и тренировки са най-важни за доброто здраве и самочувствие.
