Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

“Български пощи” ЕАД – накъде?

Автор: Радослава Доганджиева / 16.12.2006
Оцени тази статия:
Според промените в Закона за пощенските услуги, приети в края на миналата година, монополът на “Български пощи” ЕАД върху резервиран сектор(1) от универсалната пощенска услуга ще бъде валиден до 31.12.2008 г. Това е сякаш дежа вю – през 2002 г. монополът бе ‘временно’ продължен по същия начин. За съжаление, никой не може да заяви със сигурност колко дълго ще продължи това ‘временно’ положение. Когато по време на 87 - то заседание на Народното събрание г-жа Мария Капон попита вицепремиера Калфин дали 31 декември 2008 г. е окончателната дата за приватизацията на “Български пощи” и прекратяването на монопола им, той така и не успя да даде конкретен отговор.

Споменатият случай би трябвало да бъде обезпокоителен не само за привържениците на пощенската приватизация, но и за всеки потребител на пощенски услуги. В момента ситуацията с “Български пощи” би могла да се определи като трагична. Благодарение на монопола си върху пратки до 150 г и на субсидиите, които получава от държавата, пощенският оператор не се страхува от конкуренция и няма никакъв стимул да повиши ефикасността си. Много често нелюбезна служителка обслужва единственото отворено гише в кварталната пощенска станция, а писмата и колетите, които успеят да стигнат до получателите, са в окаяно състояние. В същото време, само за две години, цените на услугите за вътрешна кореспонденция са се покачили с над 20%, а тези на услугите до страни, членки на ЕС, с цели 50%.

Въпреки твърденията на наши политици, България вече изостава от ЕС с цяла година по отношение на пощенските реформи. Още в началото на тази година в страните членки на ЕС монополът на държавните пощенски оператори е бил ограничен до пратки с грамаж до 50 г. Тези реформи, изискани от Директива 2002/39/ЕС ще бъдат приети в България едва на 01.01.2007. Нужно ли е да чакаме присъединяване към ЕС за да подобрим условията на местния пазар за пощенски услуги? Освен това вече има много държави, сред които Естония, Финландия и Швеция, чиито реформи отдавна са изпреварили тромавите директиви на Брюксел.

В изброените страни избраната политика е либерализацията. Става дума за премахване монопола на държавния пощенски оператор чрез цялостното освобождаването на т. нар. резервирани услуги от правителствена закрила. По този начин, за предлагането на тези услуги могат да се конкурират различни фирми. Отстраняват се лицензионните такси, минималните грамажи на пратките, ценовите изисквания и т.н. Въпреки това държавните пощи си остават обществени. Опитът показва, че резултатите от подобна либерализация са изключително положителни.

Нека вземем за пример Нова Зеландия. Когато пазарът за пощенски услуги в страната се либерализира напълно през 1987 г., “Новозеландски пощи” предприемат процес на промяна. Те намаляват броя на служителите си с 30%, но въпреки това пощите се справят с 20% повече работа, а и успяват да свалят цената на стандартното писмо от 45 на 40 цента.(2) Процентът на навременно доставените пратки постепенно се увеличава, като в момента е около 95%. Докладът за 2004/05 показва печалба от 137,2 милиона долара, както и 50 милиона долара изплатени като дивиденти на държавата. За сравнение, през 1986-87 г., “Новозеландски пощи” отчитат загуби от 37,9 милиона долара. Освен това, новозеландският клиент сега има огромен избор относно пощенските услуги – в страната вече действат близо 30 частни куриерски услуги.

Други страни, сред които Германия, Белгия и Холандия, са предпочели приватизацията пред либерализацията. При подобно решение държавният пощенски оператор се продава (понякога само част от него) на фирма или на индивиди под формата на акции. Разбира се има и други варианти на приватизация, които често се предлагат от наета за целта фирма. Именно на тази фаза на планиране се намират в момента страни като Филипините и Словения.

Холандия може да бъде посочена като една от страните, в които приватизацията на пощенските услуги е извършена успешно. Приватизираните през 1989 г. “Холандски пощи” (сега TNT Post Group или TPG) вече се търгуват на борсите в Лондон, Амстердам, Ню Йорк и Франкфурт. Настъпват коренни промени, като в момента компанията предлага услугите си в 200 страни. Приватизацията позволява на TPG да се държи точно като корпорация, която агресивно изкупува чужди пощенски оператори. Според доклада от 2005 г., печалбата на TPG за годината е 1.159 милиона евро. Този успех не се дължи само на промяната в начина на мислене на ръководството (от безгрижието на хора отговорни за държавно предприятие, до вниманието на професионалисти, чиито кариери зависят от успеха на тяхното предприятие). Той също така произлиза от покачването ефективността на TPG чрез обучение на персонала, съкращения и закупуване и прилагане на нови технологии.

В таблицата, която следва, може да се проследи напредъкът в пощенските реформи. Разбира се, тя далеч не е изчерпателна, но все пак би могла да даде някаква представа за световните тенденции за реформи на пощенските услуги. Стремежът към подобни реформи все повече се засилва, засягайки дори страни като Нигерия и Йордания, така че таблицата лесно би могла да се допълни.

 
Държава

Либерализация*

ПриватизацияБележки
Австрия3В процес49% ще бъдат продадени до края на 2006, като 5%се запазят за служителите.
Белгия3ЧастичноCVC притежава 50% минус една акция отбелгийските пощи.
Великобритания2НеPostcomm издава лицензи на конкурентни фирми. Досега са издадени 15. В последно време все по-често се говори за приватизация.
Германия2ЧастичноПравителството косвено държи 44,7% от компаниятачрез банка KfW, но ще ги продаде до края на 2006.
Дания1Частично22% продадени на CVC.
Естония1Не 
Ирландия3НеОколо 40% от пощенският обем е изложен наконкуренция.
Испания2Не 
Италия4В процесPoste Italiane ще бъде приватизирана до края на2006.
Нова Зеландия1НеПощата е “корпоратизирана” (функционира катокорпорация) но все още се притежава от държавата. (Телекомуникационната ибанковата част са приватизирани.)
Словения3В процесДо 2009 пощите ще бъдат приватизирани на двечасти: (1) стратегически партньор ще превземе 24% чрез капиталова инжекция;(2) друг партньор ще закупи до 49%.
ФилипинитеN/AВ процесЩе бъдат продадени 55% от Philpost, като вмомента се избира фирма, която да консултира процеса.
Финландия1iНеi Въпреки либерализацията, 20%данък върху всякаква конкуренция я държи далеч от финландския пощенски пазар.
Холандия3ДаПравителството държи само 10% от акциите.
Чехия2Не 
Швеция1Не 
ЯпонияN/AВ процесПрез 2007 г., японската поща ще бъдеприватизирана и разделена на 4 части – спестовни влогове, застраховки, пощенскадоставка и услуги на гише.
*Забележка: “1” = много илиизцяло либерализирана, “5” = не либерализирана. 
 

Ако България бе включена в таблицата, коментарите биха били следните:

  • Либерализирана – оценка “5” (или в най-добрия случай, 4);

  • Приватизирана – монополът на “Български пощи” наскоро бе удължен с три години.

Време е и в България да бъдат положени по-големи усилия за реформиране на пощенския сектор. Винаги ли трябва да бъдем последни, когато става дума за промени, които биха облагодетелствали почти всички засегнати лица? Ненужно е, може би дори неморално, потребителят да бъде заставян да плаща високи цени за лошо обслужване. Пощенските услуги не са изключение. Според различни данни , частните куриери вече често предлагат по-ниски цени от тези на “Български пощи” за малкото услуги, които държавата им позволява да осигуряват. Ако се премахнат препятствията, които ограничават достъпа на тези фирми до пазара, те ще доведат до подобрения в пощенските услуги и понижаване на цените им. “Български пощи”, застрашени от конкуренцията и принудени да се отчитат пред акционерите си, ще се превърнат в едно ефикасно и печелившо предприятие, което не обременява данъкоплатците с нуждата си от субсидии.

 

 

 

 

 

 

 

----------------------------------------------

*Радослава Доганджиева е стажант в ИПИ.

(1) Според Закона за пощенските услуги, само “Български пощи” могат да приемат, пренасят и доставят вътрешни кореспондентски пратки, както и международни входящи и изходящи кореспондентски пратки с тегло до 150 г и цена , която не превишава повече от три пъти цената за стандартна кореспондентска пратка до 20 г. Това е т. нар. резервиран сектор.

(2) Всички парични стойности свързани с “Новозеландски пощи” са в новозеландски долари.