Българската статистика като вид данък

Всяка нормална икономическа дейност се нуждае от някакви емпирични данни, за да се анализират предишни и текущи тенденции и въз основа на тях – да се изготви проекция и за бъдещето. Това най-общо казано е задачата на всяко аналитично звено в една по-голяма организация. Колкото по-ефективно си върши работата то, толкова по-успешни биват и усилията на цялата организация. Държавата има интерес от тази ефективност, защото успехът на една организация се явява и като по-големи приходи в бюджета от данъци. На обратния полюс обаче са услугите на Националния статистически институт (НСИ), които действат като вид данък над всички нас и създават излишни административни пречки.

Да си закупиш един най-обикновен статистически годишник в комплект с диск е нужно да си изгубиш минимум 20 минути в някой мързелив следобед. Ставаш свидетел на изнервяща мудност в целия процес, докато прескачаш от стая в стая да платиш и най-сетне да получиш желания продукт. Подобен е и сценарият с електронните данни, които често закъсняват прекалено много. Ефективността на институцията според ръководителите й може да е добра, но НСИ все още функционира единствено заради статута си на държавна агенция, тоест не може да фалира при никакви случаи и държавната субсидия й е сигурен финансов гръб. Всяка друга частна агенция би загубила клиентите си ако демонстрира същото организационно поведение, защото щом не предлагаш добри услуги, биваш изяждан от конкуренцията. Факт е, че някои от статистическите показатели, изготвяни от НСИ, вече биват измествани от други по-добри инструменти – примерите са недвижими имоти и други сектори на икономиката, радващи се на специален чуждестранен интерес, който не може да си позволи да бъде възпрепятстван.

Предложения според принципите на Европейският кодекс за статистиката:[1]

  • Да се реорганизира работата на служителите, което ще позволи на ръководството да освободи известна част от тях и да увеличи заплащането на останалите. Това ще повиши ефективността на НСИ (Десет-и принцип от кодекса), тъй като данни на други статистически институти в Източна Европа показват твърде голям брой служители спрямо населението на България.

 

 

 

 

 

 

 

 

  • Да се използват нови методи или да се черпи от ноу-хау на останалите източноевропейски държави с цел да се спазва дванадесети принцип, а именно надеждност на данните. Някои видове статистики, предоставяни от НСИ са на практика безполезни, защото не отразяват действителността. Най-малкото, недостатъчно търсене на такъв вид данни може да подскаже на ръководството да спре изработката на тези статистически инструменти при положение, че други специализирани агенции предоставят в пъти по-добра услуга. Това току-виж спестило пари и за ново оформление на Интернет страницата.
  • Единадесетият принцип апелира към практическа приложимост и обществено значение на дейността на статистически институти в Европейския съюз. От абсолютна важност е въвеждането на онлайн разплащане, по-уместни таблици с данни и въобще, по-бърз процес на придобиване на нужната информация. Масова практика е в новоприетите членки да се предоставя по-голямата част от информацията абсолютно безплатно, докато НСИ изисква плащания за наглед доста универсални и общи за цялата икономика данни. Ние не сме против това НСИ да се самоиздържа, но не и при наличието на държавна субсидия, защото ние, потребителите освен чрез данъци, трябва да заплащаме още веднъж услугата.

Проблемът с националната статистика зрее и е нужна е ясна политическа воля за разрешаване на тази спънка в ежедневната работа на всяка компания.. Родната икономика се модернизира, но НСИ остава някъде назад и откъснат от това развитие. Сигурно е безумие да се започне обществен дебат за приватизация на НСИ, но това изглежда като че ли е единственият ясен и бърз изход от проблема, който струва пари на икономиката. Нека управниците имат едно на ум, че прекалената държавническа намеса дори и в събирането на числа намалява богатството на народа им.


[1] Виж European Statistics Code of Practice.


Свързани публикации.