Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Българската банка за развитие – смисълът на едно жонглиране*

Автор: Зорница Славова / 21.10.2016
Оцени тази статия:

В края на септември т.г. правителството реши Българската банка за развитие (ББР) да премине от Министерството на финансите към Министерството на икономиката и скоро след това Министерски съвет внесе нужния за целта законопроект в Народното събрание. Всъщност идеята не е нова и още през 2010 г. беше лансирана от тогавашния икономически министър Трайчо Трайков.

Логиката на преместването следва практиката държавните дружества да са под ръководството на свързаните с дейността им държавни структури. В случая, дейността на ББР има отношение към работата на икономическото министерство, защото основните цели на банката са свързани с „подобряване, стимулиране и развитие на общия икономически, експортен и технологичен потенциал на малките и средните предприятия чрез улесняване на достъпа им до финансиране и привличане и управление на средносрочни и дългосрочни местни и чуждестранни ресурси, необходими за реализиране на икономическото развитие на страната” (чл. 2 на Закона за Българската банка за развитие).

Мотивите на правителството са, че упражняването на правата на държавата в капитала на ББР ще доведе до „подобряване на координацията и ефективността по дефиниране и прилагане на държавните политики в подкрепа на малките и средните предприятия и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика като цяло”.

Дали обаче това е така и какъв всъщност е смисълът от съществуването на държавна банка?

Като за начало трябва да се спомене, че въпреки целта си за подпомагане на малки и средни предприятия, банката финансира и фирми, които трудно се вписват в това понятие. През последните няколко години има свидетелства за множество подобни случаи. През 2014 г. ББР дава кредит на „Водстрой 98” (която се свързва с депутата и бизнесмен Делян Пеевски),  през 2015 г. банката рефинансира задължения на „Булгартабак холдинг” (също свързани с депутата от ДПС и бизнесмен), а в момента именно през ББР се извършва финансирането на спорната програма за „безплатно” саниране на жилищни блокове.

По този начин дейността на банката започва да се свързва по-скоро с разширяването на популизма и задкулисието, а не с автентично насърчаване на малките и средните предприятия. Още повече, че дейността на банката не е обвързана с предварително определени показатели за ефективност, нито публикува оценка на поставените цели. Единствената информация е за предоставените средства, но не и оценка на ефекта от тях. По този начин цялото съществуване на банката би могло да се постави под въпрос.

Ако ББР предоставя финансова подкрепа за икономически ефективни инициативи и бизнес проекти на малки и средни предприятия, защо тези фирми не могат да докажат, че начинанието им си струва и на останалите банки? Звучи несериозно да приемем, че само ББР има дарбата да откроява печелившите идеи сред рисковите. Тогава остава въпросът по какъв начин е икономически обосновано да се финансира начинание, отхвърлено от пазара? При това банката не събира информация за състоянието на финансираните фирми след кредитирането. Това е още едно доказателство, че реално няма как да разберем дали банката изпълнява стратегическата си цел да подкрепя малките и средните предприятия и да създава благоприятна среда за тях, нито пък за влиянието на тези политики върху икономическия растеж на страната.

В началото на кризата в страната именно чрез ББР правителството се опитваше да подпомогне бизнеса за справяне с негативните последствия от рецесията. Финансирането на фирми с гаранция от данъкоплатците меко казано не изглежда като разумно икономическо решение.

Това е така, защото банката не може да подпомогне всички, и съответно финансира само малка част от фирмите. Това изкривява конкуренцията и малкото индивидуални получатели на помощта на държавата приемат по-изгодна позиция на пазара, за който всички се борят. Последните данни за месец септември т.г. на Националния статистически институт показват, че за 10-15% от фирмите (в зависимост от икономическата дейност) финансовите проблеми са основен фактор, който затруднява дейността им. В същото време дейността на над 20% от фирмите е затруднена от слабости в икономическото законодателство, а на над 50% - от несигурната икономическа среда.

В тази връзка от ключово значение за развитието на малкия и среден бизнес и растежа на икономиката е благоприятната икономическа среда и ефективното законодателство. Управляващите трябва да осигурят по-добра бизнес среда за всички, а не да подпомагат единици (особено при положение, че понякога те са и съмнителни), без гаранции и измерители за ефективност. Чрез дейността си ББР прави именно последното и в този случай няма никакво значение под крилото на кой точно министър е. 

 

*Статията е публикувана за първи път в списание „Икономист” през октомври 2016 г.