Българската армия – време е за промени
Напоследък обществената дискусия е съсредоточена предимно върху приходитеи разходите в бюджета и ставките по отделните данъци. Затова малко встраниот вниманието остава един друг проблем, който също е силно значим и имапряко отношение към бюджета, но от друг аспект. Става въпрос за българскатаармия, за нейната численост и професионализацията и.
ИПИ няколко пъти е разглеждал тази тема и отново изразява своята ясна позицияза въвеждане на напълно професионална армия и премахване на задължителнатаслужба. Аргументите за това са добре известни. Те обхващат както негативнитепоследици от наличието на наборна военна служба, които се изразяват в загубана свободата да вземаш самостоятелни решения за определен период от време,загуба на доход и работни места, деквалификация или евентуално емиграция.В крайна сметка се губи благосъстояние не само за индивидите, които подлежатна повинност, но и за цялото общество в сравнение със ситуацията, при коятолипсва такава служба. Другите аргументи се обуславят от позитивните ефектиот професионалната армия като по-добра мотивация за военните, по-добра квалификацияи по-ефективно използване на ресурсите, възможност за въвеждане на по-модернатехника (тъй като използването на по-добра техника изисква повече обучениеза работа с нея). Професионалната армия ще позволи изпълнението на същитезадължения от много по-малък брой войници и съответно за намаление на тяхнатачисленост. От своя страна, така ще могат да се увеличат възнаграждениятана професионалните войници и съответно това ще допринесе за по-силната иммотивация. Като цяло, сигурността на страната ще бъде по-добре обезпеченапри сравними или дори по-ниски разходи спрямо сегашните.
Остава открит въпросът колко точно да останат военнослужещите и администрациятав министерството на отбраната след приключването на реформата. Плановетедосега не отчитат съотношението между числеността на армията и населениетона страната. В таблицата е посочено това съотношение за страните-членкина НАТО и за някои други страни, чиито армии са пример за ефективност. Ясносе вижда, че България се намира на едно от последните места и има нуждаот значително намаление на броя на военнослужещите. Като най-добри практикиот посочените страни се очертават Канада, Люксембург, Литва, Латвия, НоваЗеландия, Естония и Ирландия. Въпреки че почти всички от тези страни сапо-малки като население от България, все пак страната, която се нареждана първо място е Канада – с население над 3 пъти по-голямо от българското.Следователно ефективността на армията не се определя пряко от размера настраната. Процентът на армията спрямо населението, който ще бъде достатъченза България, ще определим като средноаритметичен от коефициентите на посоченитестрани. Тогава, при запазване на същия брой на населението както през 2003г., се получава, че общият размер на военния и цивилния персонал трябвада бъде между 17 200 и 19 800 души (в зависимост дали средната е претегленаили не). Спрямо плановете за 39 хил. персонал през 2010 г. това би билоедно значително намаление. Това естествено ще се случи при напълно професионалнаармия, така че сигурността на страната няма да бъде застрашена.
Друга област, където армията се нуждае от реформи, е свързана с военнитеобекти и тяхната собственост. За никого не е тайна, че в армията, кактопри всички други държавни служби, има голяма степен на безстопанствености това поражда възможности за обогатяване за сметка на данъкоплатците нанедобросъвестни служители. Пример за решение ни дава Великобритания, къдетопочти изцяло военните имоти са приватизирани. Разходите за армията там сеизвършват на проектен принцип и когато е необходимо съответният имот сенаема за определеното време на проекта, но трябва задължително да бъде обоснованануждата от него. Така разходите за поддръжката се поемат от частния собственик,и е възможно, ако държавата не се нуждае от съответния имот, той да се използваизцяло за частни цели. Примери за имущество, което не е необходимо за армиятаи не се използва както от нея, така и за други цели има много. Освен товас получените приходи от продажбата биха могли да се финансират инвестициитеза модернизация на оборудването и така да се спестят средства на данъкоплатците.
Като заключение можем да кажем, че влизането в НАТО не означава, че реформатав армията трябва да спре – напротив – то трябва да бъде още по-силен стимулза тяхното продължаване и ускоряване в посока на по-малка и професионалнаармия и оптимизиране на разходите за нея.
Таблица:Численост на армията и население на някои страни
|
|
Въоръжени сили (хил.) |
Население (хил.) |
Въоръжени сили/население (%) |
|
Канада |
62 |
31510 |
0.197 |
|
Люксембург |
1 |
453 |
0.221 |
|
Литва |
8 |
3444 |
0.232 |
|
Латвия |
6 |
2307 |
0.260 |
|
Нова Зеландия |
10.6 |
3875 |
0.274 |
|
Естония |
3.8 |
1323 |
0.287 |
|
Ирландия |
12.1 |
3956 |
0.306 |
|
Холандия |
53 |
16149 |
0.328 |
|
Испания |
135 |
41060 |
0.329 |
|
Чешка Република |
35 |
10236 |
0.342 |
|
Германия |
285 |
82476 |
0.346 |
|
Великобритания |
214 |
59251 |
0.361 |
|
Полша |
150 |
38587 |
0.389 |
|
Белгия |
42 |
10318 |
0.407 |
|
Дания |
22 |
5364 |
0.410 |
|
Унгария |
45 |
