Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

България се нарежда на 23-то място в Индекса на икономическата свобода за 2022 г.

Автор: ИПИ / 08.09.2022
Оцени тази статия:

В Европа държавната намеса след пандемията расте

 

8 септември 2022 г.

България отбелязва безпрецедентен ръст в глобалното подреждане по икономическа свобода. Страната се нарежда на 23-то място от 165 държави и територии, включени в изследването “Икономическа свобода по света 2022”, публикувано днес от Института за пазарна икономика съвместно с канадския институт „Фрейзър“.

Тазгодишното издание е базирано на данни от 2020 г. (най-новите международно сравними данни за всички страни). За поредна година Хонконг и Сингапур оглавяват класацията, следвани от Швейцария, Нова Зеландия, Дания, Австралия, САЩ, Естония, Мавриций и Ирландия. На дъното са Венецуела, Судан и Зимбабве.

Къде е България и защо е толкова напред

Изследването класира България на 23-то място – сред най-свободните държави, но оценката за икономическата свобода в страната всъщност намалява. Резултатът на България е 7,69 т. (от максималните 10 т.), което е спад с 0,10 т. спрямо миналогодишното.

Причината за изкачването на България в класацията с цели 8 позиции на практика е влoшаването на свободата в редица държави. Средният резултат на страните по света отбелязва рекорден срив – през 2020 г. е с 0,16 т. по-нисък от достигнатия през 2019 година. Това изтрива десетилетие развитие и повишаване на икономическата свобода по света, а спадът е над три пъти по-голям от  отчетения непосредствен след финансовата криза от 2008-2009 година. Така пандемията Ковид-19 се превръща в най-голямата катастрофа за икономическата свобода в световен мащаб.

Именно това обаче позволява на България да изпревари множество държави. Докато през 2020 г. повечето от останалите страни членки увеличават значително трансферите и субсидиите, поемат нови дългове и печатат пари, в България тези негативи са забавени и в сравнително ограничен мащаб – компенсациите са сравнително малко, мерките са относително хлабави.

Едно сравнение по най-засегнатите от кризата компоненти на индекса показва голямото намаление на резултатите в европейските държави. Австрия губи половин точка заради повишаването на преразпределението и субсидиите в страната. Испания губи четвърт точка за стабилни пари заради поевтиняването на акциите и печатането на пари. Португалия губи почти цяла точка заради увеличаването на държавния си дълг.   

Къде България наистина се представя добре

Извън подобряването на класирането заради влошаването при други държави, България има някои котви, които устойчиво осигуряват стабилност през годините и реално показват високи оценки и добро място в класацията на индекса. Такива са ниското подоходно облагане (плосък данък), стабилните пари (валутен борд), ниски мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки) – дългосрочни политики за растеж и просперитет, които Институтът за пазарна икономика защитава от самото си създаване.

Кои са проблемите

В най-слабата за България категория – „Правна система и право на собственост“ – липсва подобрение. Резултатът е 5,96 т., или с 0,02 т. повече от този в миналогодишното издание, въпреки ниската база. Особено лошо е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и защитата на правото на собственост (всички с по под 5 точки). Така, докато в останалите страни членки оценките са около 8 т., резултатът на България е близък до този на държави като Уругвай, Бутан, Монголия, Индия.

Слабата правна система и защита на право на собственост спъва инвестициите, предприемачеството и дългосрочното развитие на икономиката и това не може да бъде компенсирано и преодоляно с по-добри постижения в други измерители на свободата.

Други такива фактори, които не се виждат от резултата на България в индекса (и не само в този), са формалното изпълнение на законодателство и големите регионални различия. В редица компоненти индексът отчита разпоредбите в нормативните актове, а не реално дали и как се прилагат (особено в категорията, отчитаща регулациите). Това е особено пагубно когато корупцията е широкоразпространена, прилагат се незаконни режими, има доминация на един работодател, институциите не работят, а съдилищата не действат като коректив на другите власти, за да гарантират справедливост.

Защо свободата е важна

И тази година индексът изследва връзката между свободата и различни аспекти на икономическия и социален живот и илюстрира разликите в развитието между най-свободните ¼  от държавите (42 страни) и най-несвободните ¼ (40 страни):

  • Брутният вътрешен продукт на човек от населението е 7 пъти по-висок;
  • Доходът на най-бедните 10% от населението е над 8 пъти по-висок;
  • Продължителността на живота е с 15 години по-висока;
  • Детската смъртност е 10 пъти по-ниска;
  • Нивото на бедност от много по-ниско;
  • Делът на записаните в училище деца е много по-висок;
  • Хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.

 

***

Всички материали (изследвания, данни, сравнения, методология) за Икономическата свобода по света 2022 може да намерите тук.